Изкуственият интелект, модерните технологии в диагностиката и терапията, иновативните лекарства дават решения и при нелечими доскоро заболявания
Все по-интензивното навлизане на медицински иновации в България подобрява качеството на диагностиката, лечението и контрола на заболяванията, но страната ни изостава по отношение на политиките за профилактика и превенция и за формиране на добра здравна култура у населението. Задълбочават се и организационните проблеми в здравната система, сред които е и кадровият дефицит. Това е основният извод на участниците в XII годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от в. „Капитал“ в партньорство с HealthPR , която се проведе в Гранд хотел Милениум София на 11 ноември 2025 г. Основната цел на форума е да се покажат успешни модели от световния и националния опит за внедряване на иновативни решения и ефективни практики в подкрепа на здравето и пациентския достъп до терапия. Конференцията традиционно събира представители на институциите, водещи здравни мениджъри, предприемачи, лекари, фармацевти, ИТ специалисти и визионери в сектора.
Конференцията бе открита от д-р Александър Симидчиев, зам . -председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание, Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет , доц. д-р Петко Стефановски, управител на НЗОК, д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз, маг.-фармацевт Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз, доц. д-р Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българската болнична асоциация, д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването и адвокат Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите .
В първата лекция „ Изкуственият интелект в медицината“ проф. Венет Османи , преподавател в Лондонския университет Queen Mary по Clinical AI and Machine Learning, директор на лаборатория Османи в Институт за изследване на дигиталната среда, Великобритания, направи преглед на ключови разработки в областта и очерта съвременните предизвикателства. „Достъпът до клинични данни трябва да се подобри. Трябват ни иновации, а за тях са нужни здравни данни. Всички модалности трябва да се интегрират. Резултатите трябва да се превърнат в клинични практики, за да знаем какъв е ефектът“, каза проф. Османи. В проучвания с анализ на данни чрез ИИ се откриват важни неподозирани връзки например, че болестта на Алцхаймер е свързана с херпесния вирус и ваксинираните срещу него развиват по-рядко това невродегенеративното заболяване. „Ако интегрираме всички данни от генетични показатели до факторите на средата, ще имаме реални ползи за подобряване на здравето“, каза още той.
Резултатите от проучването „Разходите на българите за здраве “, възложено от “Капитал” на IPSOS, представи социологът Ирина Митова от IPSOS Bulgaria. То включва 1000 участници и проучва основни здравни нагласи. Румъния и България са водещи сред страните от ЕС в нагласата „Винаги се опитвам сам да намеря информация вместо да разчитам на това, което ми казва лекарят“, както и при нагласата „Искам да имам повече контрол върху здравето си“. 60% от българите ходят редовно на годишен профилактичен преглед. Една от 5 визити при лекар се плащат от пациента, а при изследванията от 1 от 6 до 1 от 3. Половината хоспитализирани казват, че са доплащали за нещо по време на лечението, обясни Ирина Митова. Всеки 2-ри българин пие лекарства, а около 30% вземат хранителни добавки. Средно по 200 лв. е общият личен разход за лекарства месечно. „Отправната точка за всички разговори за иновации и добри практики трябва да е здравната култура и необходимостта от политика по темата“, каза Ирина Митова.
Добри примери за здравна политика представи Сезар Фернандес от АstraZeneсa Испания, който разказа за испанския план Profarma 2025-2026 в неговия регулаторен контекст. Това е дългогодишна програма на испанското правителство, която оценява индустриалното, реимбурсното и търговското присъствие на фармацевтичните компании. Той застъпва идеята компаниите със стратегически инвестиции в страната да получават намаление в задължителните отстъпки, прилагани в публичните продажби. За реимбурсираните лекарства отстъпката е 2%, но тя може да се намали въз основа на рейтинга на компанията в Profarma. Планът подобрява достъпността до иновативни терапии и насърчава инвестициите в производство в страната.
Първият дискусионен панел бе на тема „Публично финансиране на лекарствените терапии – достъп, иновации, компенсаторни мерки и дисбаланси“ с модератор Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. „През последните 5 г. достъпът до иновативни терапии в България се подобри благодарение на иновативните фарма компании, които работят успешно с българските власти“, каза той. Около 50% от разрешените за употреба иновативни лекарства в ЕС се реимбурсират у нас.
България е на 5-о място в региона по растеж и обем на пазара на рецептурни лекарства и много високо потребление, каза Александра Боско, генерален мениджър за Румъния, България и Молдова, IQVIA. Очаква се растеж с над 9%, което значи, че пациентите имат достъп до нови лекарства. Налице е обаче и забавяне от около 700 дни при одобрението на новите лекарства за реимбурсиране. С 19% по-високо у нас е и доплащането от пациента за лекарства спрямо средното за ЕС, а делът на разходите за здравеопазване от БВП изостава.
Д-р Алина Кулчеа, изпълнителен директор на Amgen за Румъния и България, очерта приоритетите на индустрията за региона акцент има в онкология, сърдечно-съдови заболявания, редки болести. В тези области има ефективни иновативни терапии, но те трябва да достигат до пациентите достатъчно бързо. Препоръчват се стъпки за ускоряване на този процес, както и по-често актуализиране на списъка на редките болести, прецизиране на критериите за достъп и др.
Ксения Пуркович, директор клъстер „Балкани“, AstraZeneca, каза, че трябва да се осигури еднакъв достъп на пациентите до терапия, независимо къде живеят. Отворени сме за обсъждане на различни механизми за достъп на пациента, но и за обсъждане на въздействието на лекарствения продукт. В България има желание на здравните власти за обсъждане и търсене на решения, уточни тя.
Представителите на фарма индустрията категорично заявиха, че в България няма предвидимост по отношение на лекарствата. Механизмът за възстановяване на разходите на здравната каса оказва натиск най-вече върху иновативните компании. При подобен механизъм в Румъния се е стигнало до липсата на 2000 лекарства през годините и вече е въведен лимит от 25% за иновативните лекарства и 15% за генеричните, каза д-р Кулчеа .
В Испания се награждават инвестициите, докато в България се наказват, каза Ксения Пуркович.
Д-р Славейко Джамбазов, основател на НТА, подчерта факта, че в последните години здравният бюджет в България се увеличава достига 500 млн. евро, инвестициите са по-високи, но заради застаряването на населението ще са необходими все повече средства в следващите години. Колкото по-висок е БВП на глава от населението, толкова по-висока е продължителността на живота, сочат данни на СЗО. За подобряване резултатите в здравеопазването увеличаване на годините живот в добро здраве, са необходими мерки като ранна диагностика, скрининги, правилен подбор на пациентите за различните терапии.
Форумът продължи с интервю с Милена Органджиева , управляващ директор на MSD за България, Северна Македония, Косово и Албания , която говори за ролята на компанията в здравеопазването у нас през годините . „ MSD е компания номер 1 в България само от 16 месеца. За мен не това има значение, а какво показваш на обществото, на здравните власти, на колегите. Ние инвестираме в медицински обучителни кампании, а нашата компания и в данни, които ни помагат да имаме предвидимост“, каза тя. „През 2018 г. само 55% от диагностицираните с рак на белия дроб пациенти достигаха до лечение. Благодарение на съвместните ни усилия през миналата година този процент се увеличи до 75%“, каза още Милена Органджиева. Това е резултат от изработването на алгоритъм за подобряване на диагностиката на рака на белия дроб, създаден с обединените усилия на няколко фармацевтични компании.
„ Нерегистрираните лекарства – проблеми и решения “ бе темата на второто интервю на сцена с адвокат Светла Качарова, председател на УС на Асоциацията на вносителите на нерегистрирани лекарствени продукти за лечение на редки болести. Тя обясни механизмите за отпускане и финансиране на такива терапии и защо се налага обжалване на промени в наредба 10 на МЗ, която „дописва“ Закона за лекарствата и се получават противоречия между нормативни актове. „Достъпът на тези пациенти до терапии е критично важен, животоспасяващ, и не бива да има забавяне“, каза адвокат Качарова.
Лекция на тема „Тютюнопушене и сърдечносъдов риск“ представи проф. д-р Сотир Марчев, дмн, началник на Клиниката по кардиология в Медицинския институт на МВР. „България е начело в Европа по брой на пушачите 37% от населението, както и по сърдечно-съдова смъртност. Рискът от инфаркт за пушачите е 5 пъти по-висок, а от инсулт 2 пъти“, каза проф. Марчев. Електронните устройства за пушене не са алтернатива, пристрастяването остава, допълни той. „Никога не е късно да спрете цигарите, направете го“, призова проф. Марчев и посочи, че само с воля успяват 5% от пушачите, а за останалите са необходими помощни средства лепенки, дъвки, таблетки и др. Сред тях е и български лекарствен продукт с активна съставка цитизин, който подпомага преодоляването на никотиновата зависимост.
Тодор Воденичаров, управител на Siemens Healthcare България, бе модератор на втория дискусионен панел – „Иновации в терапията“. Той отбеляза, че през 1950 г. времето за удвояване на медицинското познание е било 50 г., докато днес за обновяването му са нужни само 73 дни.
По темата „Иновации в неврологията“ говори акад. проф. д-р Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология. „Неврологията беше в застой в последните 10 г., но от 1-2 години има сериозен напредък и по отношение на патогенезата, и като нови терапии“, каза той. Сред новостите е ново лекарство за фибринолиза при остър инсулт, което дава предимства в лечението. Терапията се прилага само в 46 болници у нас, броят им трябва да се увеличи, каза акад. Миланов. Други иновации в неврологията са моноклоналните антитела, фоокусираният ултразвук при паркинсон и есенциален тремор все още не се прилага у нас, нова терапия при множествена склероза, което позволява на младите жени със заболяването да стават майки.
„ Иновации в кардиологията“ бе темата на проф. д-р Иван Груев , член на УС и бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България . „ Кардиологията безспорно е най-иновативната специалност, нейният напредък през годините води до 10 г . увеличение на продължителността на живота. Изкуственият интелект днес ускорява нейното развитие“, каза проф. Груев. Значими иновации в кардиологията са дигиталните устройства, с които човек следи в реално време показатели за сърдечната функция, новите възможности на образната диагностика и особено на ядрено-магнитния резонанс, с който се изследва морфология, функция, хистология на сърдечно-съдовата система в реално време . В електрофизиологията вече се правят дигитални близнаци модел, който позволява предварително разполагане на точките на аблация при процедура. Въпреки навлизането на иновациите обаче, здравните показатели не се подобряват и причината е липсата на активни действия в превенцията и профилактиката. „Ние сме народ, който се самоубива с вредните си навици. Формирането на здравословни навици ще спаси милиони – превенцията ни куца, не иновациите“, каза проф. Груев.
Актуалната тема „Бариерната дисфункция – проблемът на развитите общества“ разви проф. д-р Мария Стаевска , ръководител Катедра по алергология на Медицинския университет – София, началник на Клиниката по клинична алергология в УМБАЛ “Александровска”. Според теорията за бариерната дисфункция градският начин на живот, прекалената хигиенизация, масовото излагане на вредни субстанции водят до епителотоксичност и епителна дисфункция и са в основата на неинфекциозните възпалителни заболявания и алергиите. Проф. Стаевска постави акцент върху съвременната концепция за единно здраве, която разглежда в цялост здравето на хората, животните, нормалните показатели на околната среда.
„Нови регулации и иновации в естетичната дерматология“ бе темата на д-р Михаил Михайлов, дм, зам.-председател на Българската асоциация на естетичните дерматолози (БАЕД). Пациентите вече не искат да изглеждат „направени“, търсят регенеративна дерматология, която цели възстановяване на виталността на кожата, а не просто запълване на обеми, обясни той. Много по-бърза обработка на данните и подпомагане на естетичните процеси предлага използването на ИИ в тази област. Новият медицински стандарт по кожни и венерически болести вече регламентира и естетичната дерматология, поставя критерии за качество и безопасност, а ние като специалисти поставяме пациента и етиката на първо място, каза д-р Михайлов.
Тодор Воденичаров традиционно попита лекторите каква оценка дават на българското здравеопазване през 2025 г . Акад. Миланов е категоричен за „Отличен 6“ на лекарите и медицината , като ги разграничи от системните проблеми на здравеопазването .
Проф. Груев се съгласи за „Отличен“ на лекарите, но постави „Много добър 4,5“ на цялото здравеопазване поради задълбочаващите се организационни проблеми.
Проф. Стаевска прие същата стратегия, като даде „най-много 4,5“ на системно ниво.
„Далеч сме от опазването на здравето в това направление „Среден 3“ и „Отличен“ за технологии, лекарства, лечение“, каза д-р Михайлов.
Третият дискусионен панел бе посветен на дигитализацията в здравния сектор . Той стартира с презентацията „Дигиталната рецепта на Canon за трансформация в здравеопазването “ на Християн Стоянов , мениджър „ Бизнес развитие “ на Canon България. Компанията предлага решения и услуги за съхраняване и споделяне на информацията, управление на разходите за електроенергия, изпълнение на пациентските случаи, вътрешни и външни комуникации и др.
За употребата на АI в радиохирургията говори д-р Иван Георгиев от УМБАЛ “Софиямед”. Програми с ИИ водят до максимално прецизно планиране, позициониране и дозиране на облъчване в лъчелечението. Иновативни образни технологии позволяват постигане на терапевтичен ефект при по-малки зони на облъчване.
Симеон Асов, директор „Здравно и животозастраховане“ в ДЗИ, представи приложението „Как си“. То подтиква ползвателите не само застраховани в компанията, да бъдат активни в превенцията на здравето, подпомага физическата активност и здравословното хранене, предоставя полезна здравна информация. С такива действия се печели дигитална валута, чрез която се ползват намаления в електронния магазин в приложението. Здравната застраховка вече е необходимост, търсенето расте и очакваният обем на здравното застраховане у нас се очаква да стигне 400 млн. лв. в края на годината.
„Колко струва твоето лекарство“ бе темата на Галина Стоева, главен секретар на Националния съвет по цени и реимбурсация на лекарствените продукти. Тя представи мобилното приложение MedicinePrice Лекарства цена пример за технологично решение, въведено от държавна здравна институция. Апликацията показва пределните регистрирани цени на лекарствените продукти у нас, въведени с търговско име, международно непатентно наименование или със сканиран баркод, без да изисква регистрация и лични данни.
Четвъртият дискусионен панел се фокусира върху иновациите в болничната помощ, а модератор бе д-р Иван Маджаров, зам.-председател на БЛС.
Дискусията започна с „Иновации в кардиохирургията“, представени от доц. д-р Ивилин Тодоров, дм, началник на Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Софиямед“. Те са насочени към минимална инвазивност, по-бързо възстановяване, по-висока прецизност, а основните направления са миниинвазивни техники и роботизирана хирургия, транскатетърни интервенции (за смяна на клапи), навлизане на ИИ в предоперативното планиране, оценката на риска, вземането на решения в реално време при операции, нови поколения сърдечни клапи и др. „По света вече има стандартни роботизирани сърдечни операции, даже цялостна сърдечна трансплантация на 16-годишно дете и в следващите години вероятно ще бъде предпочитан метод. В България все още няма роботизирана кардиохирургия“, каза доц. Тодоров.
Иновациите в съвременната съдова хирургия са свързани с миниинвазивни техники и пункционни достъпи вместо разрези, каза проф. д-р Васил Червенков, дм, началник на Клиниката по съдова хирургия в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Той посочи и различни видове балони и стентове, импланти и други иновативни устройства за ендоваскуларно лечение при съдови стеснения, аневризми, артериовенозни запушвания, туморни формации и др. Много нови технологии навлизат в интервенционалните терапии при атеросклероза – орбитална атеректомия, дирекционална атеректомия, вътресъдова литотрипсия при калцирана плака, вътресъдов ултразвук (IVUS) и др.
За иновации в ортопедията и по-специално при лечението на сколиоза говори проф. Васил Яблански, дм, началник на Клиниката по ортопедия и травматология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Между 12 и 17% от децата до 12 г. са засегнати от триизмерното изкривяване на гръбнака. Златният стандарт в тази най-тежка хирургия на детската възраст е подреждането на прешлените по предварително създадена …. подобно на ортодонтската работа в стоматологията. Иновациите са свързани с повишаване на безопасността, невронавигация, 3D модели, динамични импланти, които следват растежа без нужда от регулярни операции, както и използване на ИИ в намирането на индивидуални решения с имплантите и планирането на корекциите.
Проф. д-р Никола Владов, председател на Българското хирургическо дружество и ръководител на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА, имаше видео участие на тема „Иновации в хирургията“. Виждаме бурно развитие на роботизираната хирургия у нас, която стартира от оперативната гинекология, но вече набира скорост и в коремната хирургия, отбеляза той. Продължава развитието и на лапароскопската хирургия, която вече е златен стандарт за някои коремни операции. Независимо от навлизането на новите технологии преценката и решенията за всяка оперативна дейност остават на лекарите, напомни проф. Владов.
В последния дискусионен панел с модератор Десислава Николова от в. Капитал” бяха разгледани аспекти на темата „Вътреболнични инфекции (ВБИ) и антимикробна резистентност “.
Лекцията на доц. Валери Велев, дм, преподавател в МУ София и член на Факултетния съвет на Медицински факултет, бе озаглавена „Вътреболничните инфекции, или как звучи тишината?“, като метафората се отнася за липсата на данни. Самото понятие е остаряло, съвременният термин по света е „Инфекции, причинени при оказване на медицински грижи“, уточни той и разгледа най-честите причинители. Данните в България са оскъдни, но според Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) делът на ВБИ у нас е 3,7%, което трябва да се приема условно на фона на средно над 8% за ЕС.
Величка Костадинова, адвокат в областта на медицинското право, разгледа нормативната уредба по превенцията, критериите по установяването, доказването и контрола на вътреболничните инфекции. На ниво лечебно заведение отговорността е на неговия ръководител. България отчита изключително висока антибиотична резистентност и ниски нива на ВБИ спрямо средните за ЕС на фона на хиляди годишни проверки и единични издадени актове за нарушения и по-скоро става дума за липса на прозрачност.
Д-р Недялко Калъчев , основател и управител на лаборатории CibaLab , акцентира върху липсата на данни, бавната им обработка и ограничения достъп до тях. Свръхнатоварването в сестринското обслужване и особено на тежкоболни пациенти води до пропуски. Липсва Национална антибиотична стратегия, както и възможност лекарите да се ориентират с картина на инфекциите и причинителите в реално време . Доказан ефект имат организационни мерки като скрининг за определени резистентни микроби.
Д -р Александър Симидчиев , пулмолог, зам . -председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание , подчерта, че в областта на ВБИ у нас има нужда от политики, ресурси и обучение . Той предложи да се създаде постоянно работещ механизъм под ръководството на МЗ с участието на всички участващи в процеса страни, който да гарантира спазване на принципите за справяне с антимикробната резистентност и ВБИ. Единственият критерий за качество в лечебните заведения по света е нивото на ВБИ, отбеляза той. Трябва да създадем система, ИИ може много да помогне с анализ и при стандартизиране впоследствие.
Автор на снимките: Юлия Лазарова
