България е начело по брой аборти в ЕС – така завършва всяка 3-а бременност у нас

Съвременната орална хормонална контрацепция е свързана с по-сигурен резултат, подобрява качеството на живот и има многобройни допълнителни ползи за женското здраве, съобщиха специалисти по акушерство и гинекология на семинар в Банско в петък. С форума стартира информационната кампания „Жените имат право…“, организирана от Българското дружество по акушерство и гинекология (БДАГ) и фармацевтичната компания „Гедеон Рихтер“.

„Целта е чрез тази кампания да подобрим информираността на жените, да осъвременим знанията им по важната тема за правото на по-качествен и безопасен сексуален живот чрез избора на сигурни средства за контрацепция, които имат и допълнителни ползи за здравето“, каза при откриването проф. Асен Николов, председател на БДАГ и началник на Родилното отделение в СБАЛАГ „Майчин дом“.

Броят на абортите у нас продължава да бъде много висок в последните години и страната ни е начело по този показател при жените във фертилна възраст (15-49 г.) в Европейския съюз, каза още проф. Николов. Според статистиката за всички страни в Европа България е на 3-о място по брой аборти след Армения и Грузия за същата възрастова група. Абортът е свързан с различни рискове за физическото и психо-емоционалното здраве на жената, с гинекологични усложнения и понякога с невъзможност за майчинство. Всички те са предотвратими чрез съвременните средства за контрацепция с доказана висока ефективност.

България е сред страните с много добър достъп до специалисти по акушерство и гинекология, както и до съвременни медикаменти за контрацепция. Само 3% от жените във фертилна възраст у нас обаче употребяват орални контрацептиви за разлика от Европа и САЩ, където делът им е около 25-30%, каза проф. Иван Костов, директор на СБАЛАГ „Майчин дом“. Той постави акцент върху слабата информираност за съвременната контрацепция в обществото, липсата на достоверна научна информация за жените и нежеланието им да употребяват хормонални средства поради страх. Иновативните контрацептивни лекарства съдържат естроген от естествен произход, минимално количество хормони, адаптирани са към процесите на женската физиология и са свързани с множество допълнителни ползи за здравето на жените.

Употребата на съвременни орални хормонални контрацептиви е свързана с предпазване от доброкачествени заболявания на млечните жлези, някои видове рак, нежелано окосмяване, остеопороза, с лечение на акне, както и с благоприятно повлияване на болезнена менструация, ендометриоза, поликистоза на яйчниците, пременструален синдром  и др., каза д-р Гергана Коларова, директор на Първа АГ болница „Св. София“. Модерните контрацептиви не са свързани с риск от рак на млечната жлеза, рак на яйчниците, рак на лигавицата на матката, нито с напълняване и нежелано окосмяване.

Сред оралните хормонални контрацептиви има иновация с естроген от естествен произход, за чиито предимства говори д-р Георги Коларов, специалист по ендокринни гинекологични заболявания. Сред тях са висока контрацептивна ефективност, стабилен и предвидим менструален цикъл, метаболитна неутралност, минимална намеса в чернодробните функции и лекарствения метаболизъм на фона на допълнителни ползи за здравето.

Факт – лист

  • Почти половината от всички бременности по света – 121 милиона годишно – са нежелани.
  • В световен мащаб всяка година се извършват около 73 млн. предизвикани аборта. 6 от 10 (61%) от всички нежелани бременности и 3 от 10 (29%) от всички бременности завършват с предизвикан аборт.1
  • 1/3 от настъпилите бременности в България завършват с аборт.
  • България е на 3-то място след Армения и Грузия² по брой аборти на 1000 жени във възрастовата група 15-49 г., но остава на 1-во място в Европейския съюз по брой прекъснати бременности. Според официалната статистика ежемесечно над 1000 българки извършват аборт по собствено желание.³ Статистиката отчита само легално регистрираните манипулации, което означава че броят им може да бъде значително по-голям.
  • По данни на ООН за 2019 г. в световен мащаб жените в репродуктивна възраст (15-49 год.), използващи орални хормонални контрацептиви, са 151 млн., което съставлява 16% от всички контрацептивни методи.⁴
  • В САЩ 21,4 % от жените в детеродна възраст са избрали хормоналния метод за контрацепция⁵, в Европа техният дял е 25-30 % и е най-висок в Западна Европа, следвана от страните от Северна и е най-нисък в Южна Европа. За България този дял е едва 3% – това включва спешна и системна контрацепция.⁶
  • Хормоналната контрацепция представлява съвременен метод за предпазване от нежелана бременност чрез използване на синтетични яйчникови хормони – естрогени и/или гестагени. Коректното използване на метода се отличава с изключително висока степен на сигурност – над 99% контрацептивен успех при правилна и последователна употреба, както и с възвръщане на репродуктивния капацитет след прекратяването му.⁷  Ефективността на контрацепцията се оценява чрез сравняване на броя на непланираните бременности, появили се в определен период от живота, през който се използват контрацептивни методи. Най-често се използва т.нар. Индекс на Pearl, който се дефинира като брой нежелани бременности, появили се при правилна употреба на един и същ контрацептивен метод от 100 фертилни жени за 1 година.⁷
  • Първоначално разработени за целите на контрацепцията, хормоналните таблетки днес се използват за профилактика и лечение на заболявания, а употребата им води до подобряване качеството на живот. Те осъществяват превенция на риска от безплодие, превенция на инфекции, предавани по полов път, понижаване на честотата на извънматочната бременност чрез ефективно предпазване от нежелана бременност и понижаване на честотата на абортите и съответно понижаване на честотата на усложненията след аборт.Младите жени, които използват перорална контрацепция, впоследствие не страдат от първично безплодие, забременяват по-лесно и като цяло дългосрочната употреба на контрацептиви е свързана с по-добър фертилитет.⁸,⁹
  • Хормоналните контрацептиви осъществяват превенция на тазово-възпалителна болест, ревматоиден артрит, доброкачествено заболяване на млечната жлеза, функционални кисти на яйчниците, както и превенция на ендометриален карцином, карцином на яйчниците, колоректален карцином, остеопороза.¹⁰⁻¹⁵Хормоналната контрацепция успешно повлиява още: нередовна менструация, доброкачествени заболявания на млечната жлеза, дисменорея, хиперменорея, хиперандрогенни симптоми, поликистоза на яйчниците, ендометриоза, диспареуния, предменструален синдром и предменструално дисфорично разстройство и така повишава качеството на живот на жените, които избират да употребяват контрацепция.¹⁶⁻ ²⁰
  • Контрацептивите могат да повишат риска за венозен тромбемболизъм. Връзката на контрацептивите за повишаване на риска от рак на млечната жлеза или рак на шийката на матката е слаба и несигурна.²¹⁻³⁶
  • В исторически план създаването на първите контрацептиви е успех на биологията и химията, но бележи началото на „сексуалната революция“ и е част от историята на борбата на жените за равни права, която в някои страни по света продължава и в наши дни. Първите контрацептивни таблетки съдържат много високи концентрации естрогени и прогестини и още в първите 10 години са използвани от милиони жени по света за предпазване от нежелана бременност и като право на избор. Следват различни иновации в синтеза на нови, все по-селективни, все по-нискодозирани, все по-близки до естествените женски полови хормони с все по-малко странични ефекти.
  • Хормоналните контрацептиви са предпочитани от повече от 80% от жените на възраст между 15 и 45 г. за предпазване от нежелана бременност, но почти всяка пета жена ги взема и за контрол на цикъла и почти всяка трета –  за контрол на болката по време на менструация, а над 15% от жените – при проблемна кожа, акне или нежелано окосмяване поради антиандрогенния им ефект, показват данните от скорошно допитване за предпочитанията на жените в Америка.³⁷
  • Новите контрацептиви са право на избор, а правилният избор може да бъде направен само след консултация с опитен акушер-гинеколог.

Референции:

1.Bearak J, Popinchalk A, Ganatra B, Moller A-B, Tunçalp Ö, Beavin C et al. Unintended pregnancy and abortion by income, region, and the legal status of abortion: estimates from a comprehensive model for 1990–2019. Lancet Glob Health. 2020 Sep; 8(9):e1152-e1161. doi: 10.1016/S2214-109X(20)30315-6.

2 Eurostat, 2020

3.Национален център по обществено здраве и анализи

⁴Contraceptive Use by Method 2019: Data Booklet (ST/ESA/SER.A/435). United Nations; 2019.

⁵https://www.guttmacher.org/fact-sheet/contraceptive-method-use-united-states

⁶Miklós Krassovics & Gabriella Virágh (2016): Usage patterns and attitudes towards emergency contraception: the International Emergency Contraception Research Initiative, The European Journal of Contraception & Reproductive Health Care, DOI: 10.1080/13625187.2016.1190962

⁷“Съвременна контрацепция“ доц.Елиан Рачев

⁸ Bagwell MA, et al. Fertil Steril. 1995; 63(6):1161-6.

⁹Farrow A, et al. Hum Reprod. 2002; 17(10):2754-61.

¹⁰Mishell DR Jr. Noncontraceptive health benefits of oral steroidal contraceptives.Am J Obstet Gynecol. 1982; 15:809-16.

¹¹Hankinson SE, et al. Obstet Gynecol. 1992; 80:708-714

¹²Schlesselman JJ. Hum Reprod. 1997; 12:1851-1863.

¹³Kuohung W, et al. Contraception. 2000; 61(2):77-82.

¹⁴Collaborative Group on Epidemiological Studies of Ovarian Cancer et al. Lancet 2008; 371(9609):303–314.

¹⁵Hannaford PC, et al. BMJ 2007; 335(7621):651

¹⁶Vessey M, Yeates D. Contraception. 2007; 76(6):418-24

¹⁷Schindler AE. Gynecol Endocrinol. 2010; 26(12):851-4

¹⁸de Melo AS, Dos Reis RM, Ferriani RA, Vieira CS. Open Access J Contracept. 2017; 8:13-23

¹⁹Maybin JA, Critchley HO. Womens Health (Lond). 2016;12(1):27-34

²⁰Nappi RE, Kaunitz AM, Bitzer J. Eur J Contracept Reprod Health Care. 2016; 21(2):106-15

²¹Данни на German Society for Gynecological Endocrinology and Reproductive  Medicine  and the Professional Association of German Gynaecologists ,  2011

²²Kahlenborn C et al. Mayo Clin Proc. 2006; 81(10):1290-1302; Collaborative Group. Lancet. 1996; 347(9017):1713-1727; ²³Hunter DJ et al. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev. 2010; 19(10):2496-2502;

²⁴Kumle M et al. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev. 2002; 11(11):1375-81;

²⁵Rosenberg et al. Am J Epidemiol. 2009; 169(4):473-9;

²⁶Marchbanks PA et al. N Engl J Med. 2002; 346(26):2025-32;

²⁷Heinemann et al. Geburtshilfe Frauenheilkd. 2002; 62:750-7;

²⁸Vessey M et al. Br J Cancer. 2006; 95(3):385-9; Colditz GA. Ann Intern Med. 1994; 120(10):821-6;

²⁹Hannaford PC et al. BMJ. 2007; 335(7621):651;

³⁰Gierisch JM et al. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev. 2013; 22(11):1931-43.

³¹Vessey M, Yeates D et al. Contraception. 2013; 88(6):678-683;

³⁹Appleby P et al. Lancet 2007; 370(9599):1609-21;

³³Smith JS et al. Lancet 2003;361(9364):1159-67;

³⁴Irwin KL et al. JAMA. 1988; 259(1):59-64;

³⁵Ye Z et al. Int J Epidemiol. 1995;24(1):19-26;

³⁶Gierisch JM et al. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev. 2013;22(11):1931-1943.

³⁷US based market survey in women using oral contraceptives. Berenberg Bank December 2019. Data on file