Над 70% от пациентите избират доставчик на здравни услуги, който може да предложи и дигитални решения
Две от компаниите производители на COVID ваксини вече качват партидите си в Европейския хъб на системата за верификация на лекарствата
Национална програма за превенция на вирусните хепатити предвижда безплатен скрининг за хората на възраст от 45 до 65 г., създаване на регистър за хепатит В и С и си поставя за цел да постигне ваксинационно покритие от 95% срещу хепатит В. Проектът е на финална фаза в обсъждането между институциите и предстои да бъде внесен на Министески съвет в рамките на седмица. Това съобщи доц. д-р Тонка Върлева, директор на дирекция “Промоция на здраве, превенция на болести и зависимости” в Министерството на здравеопазването, по време на Седмата конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор – втора част“, организиран от в. „Капитал“.
Събитието се проведе онлайн и може да бъде проследено на запис тук:
Доц. Върлева анализира 3 пандемии в последните 30 години – от ХИВ, туберкулоза и от вирусните хепатити В и С. „Достъпът на пациентите до диагностика и терапия трябва да бъде максимално осигурен, когато става дума за инфекциозни заболявания, независимо дали човек има здравни осигуровки“, каза доц. Върлева.
Трите заболявания са включени в целите за развитие на ООН и всяка държава всяка година отчита индикаторите за изпълнението им. България има 4 национални програми по СПИН, в проект е и новата програма. При туберкулозата има 3 успешно изпълнени програми, подготвя се следващата. Почти готова е и национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити. „Тя е одобрена от ръководството на МЗ и е изпратена за съгласуване до останалите министерства, след което очакваме да влезе в МС – вероятно идната седмица“, каза д-р Върлева в рамките на втория панел на конференцията. Той бе модериран от д-р Кунчо Трифонов, управител на Health PR, а фокусът бе „Пост-COVID eрата в лечението на социалнозначимите заболявания“.
„Имаме нужда от философски поглед върху това, което ни се случва. Посвещавам лекцията си на колегите, които загинаха в борбата с COVID-19 и с преклонение пред тези, които са на първа линия“, каза чл. кор. проф. д-р Асен Гудев, дмн, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на Клиниката по Кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“. Той призова за минута мълчание в памет на загиналите медици.
Проф. Гудев акцентира първо на острия недостиг на специалисти по вътрешни болести, анестезиология у нас. „Липсва категоричната позиция на неправителствените институции като медицинските университети, БЛС, БАН, научните медицински дружества – например по проблема с насърчаването на ваксинацията“, каза проф. Гудев. Създаването на ваксините срещу COVID за по-малко от година безспорно е най-големият успех в борбата с пандемията досега, но и у нас имаше гласове на съмнение, срещу които нямаше реакция, допълни той и отбеляза, че без бърза и ефективна ваксинационна кампания ще продължим да имаме проблеми с обгрижването на хроничноболните у нас.
Проф. Здравко Каменов, дмн, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната и ръководител на Катедрата по вътрешни болести в Медицинския факултет на Медицинския университет – София, говори за връзката между COVID-19 и хронични заболявания като диабета. Около 426 000 живеят с диагноза диабет у нас, или 7,9% от населението между 20 и 79 г. Все повече хора с диабет ще има в бъдеще, тъй като се увеличава и продължителността на живота. Диабетът е фактор за по-тежко протичане на COVID-19, а 30% от починалите от инфекцията в болниците са имали диабет или неконтролирана хипергликемия, каза проф. Каменов. Диабетът е и протромботично състояние.
Проф. Красимир Антонов, дмн, председател на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, началник на отделение „Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация“ към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, акцентира върху диагностиката и лечението на хепатит С в условията на COVID-19. „От 2016 г. досега у нас има 4541 излекувани от хепатит С чрез новите безинтерферонови терапии, но при липса на скрининг не се откриват ранните, безсимптомни случаи. Основният принцип на СЗО е максимално ранно откриване и лечение на болните“, каза проф. Антонов. Той призова за създаване на национална програма за хепатит С, за каквато се правят опити от 8 г.
Проф. д-р Пламен Димитров, дм, зам.-директор на Националния център по обществено здраве и анализи и директор на дирекция „Промоция на здраве и превенция на болестите“, обясни защо е важна превенцията на хроничните незаразни болести. Те включват основно болестите на кръвообращението, онкозаболяванията, ХОББ и диабета. Според СЗО тези заболявания са причина за 71% от всички смъртни случаи в света годишно. Тежестта върху обществото обаче се простира и върху икономиката – около 550 000 души в трудоспособна възраст, преди 70-годишна възраст, умират преждевременно в ЕС всяка година. Загубите са за 115 млрд . евро годишно. У нас 64,4% от общата смъртност се дължи на болестите на кръвообращението, следват онкозаболяванията с близо 17%. „България е с по-високи средни стойности на преждевременната смъртност от незаразни заболявания спрямо страните от ЕС. Инвестициите в превенция водят до намаляване на разходите за лечение в бъдеще, а превенцията трябва да е насочена срещу общите фактори за тези заболявания – тютюнопушене, нездравословно хранене, прекомерна употреба на алкохол, ниска физическа активност“, каза проф. Димитров. Много важни са превантивните дейности в първичната извънболнична медицинска помощ, както и приобщаване на населението към здравословен начин на живот, както и създаването на програми за ранна профилактика на общностно ниво. Това изисква междусекторно сътрудничество, не е по силите само на МЗ, допълни проф. Димитров.
Д-р Александър Симидчиев, началник на Отделението по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР, акцентира върху замърсяването на въздуха като фактор за по-лесно разболяване от COVID-19. В този контекст тютюнопушенето е подвид на зазамърсяването, каза д- Симидчиев. „Изследваме белия дроб по два основни начина – как изглежда органът чрез образните методи и как работи, което ни дава функционалната диагностика. В някои зони има съвпадение, проблемът е в зоните, където белият дроб изглежда добре, но не работи добре. Финансирането е приемливо за образните методите и изцяло липсва при функционалните. За адекватно справяне с всяко предизвикателство са необходими адекватни финансиращи решения“, каза д-р Симидчиев. Трябва да постигаме ваксинационни нива, сравними с тези във ветеринарната медицина – да ваксинираме близките си и хората, за които се грижим, така, както ваксинираме домашните любимци, призова д-р Симидчиев. „Общата смъртност, свързана с инфекцията, е ключовият параметър, който трябва да се стремим да вкараме в нормата – тогава проблем с пандемията няма да има“, допълни той.
В третия панел на конференцията д-р Кирил Николчев, генерален мениджър на биофармацевтичната компания AbbVie за България, представи победителите в конкурса за иновации и добри практики. Той се провежда традиционно в рамките на конференцията на в. „Капитал“ с партньорството на AbbVie.
Победител за 2-ра поредна година е д-р Асен Келчев заедно с екипа му от Клиниката по кардиохирургия в „Аджибадем Сити Клиник“. Техният проект е за аортно клапно протезиране с дясна торакотомия. Методът е иновативен, щадящ за пациента и се внедрява за първи път в България.
Второто място е за д-р Валери Гелев и неговия екип от Клиниката по кардиология на „Аджибадем сити Клиник Болница „Токуда“. Проектът е за вътресъдова литотрипсия, която е иновация и за света. „Тя ще помени доста стратегията за коронарните стенози“, каза д-р Гелев.
Третата награда е присъдена на д-р Мария Янкова и нейния екип от „Оскар клиник“ – за скрининг за прееклампсия с 12 000 преминали пациентки за 5 г. „Първо трябва да обособим рисковите групи, към които да насочим превенцията. Това е най-новата скринингова програма, която навлезе в Европа“, каза тя.
Доц. д-р Калоян Давидов, медицински директор и началник на Отделението по урология на „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда”, и неговият екип са наградени за проект за онлайн проследяване на пациенти с урологични заболявания в период на пандемия. „Идеята беше пациентите да имат връзка с нас, тъй като пандемията ги постави в тежко положение. Проследяването е невъзможно без връзка с пациента“, каза доц. Давидов.
Наградата за пациентски проект печели проектът за защитено жилище за хора с психични проблеми „Св. Рафаил“, изградено с частно финансиране в Панчарево. „Каузата ни е да предоставим извънболнична грижа за хора с психични страдания над 18-годишна възраст. С тях работят различни специалисти. За всеки потребител се изготвя индивидуална програма“, разказа Биляна Димитрова, учредител на фондация „Св. Рафаил“.
Четвъртият панел с модератор адвокат Мария Шаркова, управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Шаркова и партньори“, бе посветен на безопасността на пациентите и иновативните решения.
По темата „Качество и безопасност за пациентите в лечебните заведения“ говори д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на „Асарел Панагюрище Здраве“. „Глобалното изпитание пандемия от COVID-19 подложи на тест не само здравната система, но и всяка сфера от нашия живот. Лечебните заведения започнаха да обръщат повече внимание на организацията на лечебния процес – това е едно от малкото положителни неща в ситуацията, защото допринася за качеството и безопасността на пациентите“, каза той. МБАЛ „Уни Хоспитал“ предприема бърза реорганизация с цел задържане и повишаване на качеството при осигурена безопасност на пациентите. Усилията са насочени и към запазване здравето и работоспособността на персонала – провеждат се ежедневни инструктажи, програми за дезинфекция и контрол, промени в антибиотичната политика на болницата и др. „Дали е достатъчно всичко, което предприехме – потърсихме външно мнение под формата на акредитационна оценка“, обясни д-р Дренски. Болницата получава международна сертификация за работа в условия на COVID, която дава увереност на пациентите, че са изпълнени всички национални и международни критерии и мерки, които водят до намаляване на риска от вътреболничното разпространение на инфекцията.
„Ракът – новата (стара) пандемия“ бе темата на презентацията на Евгения Александрова, председателна Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ). „За рака всички имат очакването, че скоро ще ни постави на нокти и освен да се организираме да посрещнем това предизвикателство, нищо друго не можем да направим“, каза тя. Добавените щети от COVID-19 върху рака включват затруднен достъп до диагностика, отложена хирургия, нарушен лечебен план, затруднен диалог с лекуващия лекар и др.
По темата „Пациентът на бъдещето и услугите, от които се нуждае“ говори Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България. „До каква степен познаваме нуждите на пациентите и до каква степен здравните системи са в състояние да се адаптират към нуждите и промените, които ще настъпят в следващите години – това са основните въпроси“, каза той. Няма златен стандарт в създаването на пациентски програми, в определени случаи и печатните материали вършат много работа, а те може да се допълнят с дигитални решения. В България все повече навлизат протрами, фокусирани върху определени елементи от пътя на пациента, където той среща проблеми, но е назрял моментът и за по-холистичен подход със създаване на цялостна програма, която подпомага пътя на пациента, каза Чичов. В бъдеще все по-значими ще бъдат програмите и инициативите, фокусирани изцяло върху нуждите на пациента, прогнозира той. Това ще допринесе и за по-добро и по-устойчиво здравеопазване.
„Дистанционна грижа за пациента и телемедицина с платформата на Medrec:M“ бе темата на Момчил Зарев, главен търговски директор в „Сирма Солюшънс“ . „Традиционната медицина не е чак толкова интересна за по-младите и заинтересуваните от новите технологии, защото те търсят нов начин за комуникация с лекарите. COVID-19 донесе промяна, която показва, че традиционната медицина има нужда от реформа и по-ефективен начин на работа – лекарите да работят с повече хора, с повече данни“, обясни той. 66% от пациентите редовно проследяват самостоятелно един или повече показатели на своето здраве, а над 70% от пациентите са склонни да изберат доставчик на здравни услуги, който предлага и дигитални услуги. Между 67 и 73% от традиционните срещи с лекаря могат да бъдат избегнати чрез телемедицина, каза още Зарев.
Верификацията на лекарствата – най-голямата система за гарантиране на безопасността на пациентите в Европа, бе представена от Илиана Паунова, изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ). „Последните две инструкции, публикувани на сайта на ИАЛ, са важни за всички участници в системата на лекарствоснабдяването – те дават различинте действия при получаването на сигнал в системата за верификация. Под сигнал разбираме несъответствие между сканирания код на лекарствения продукт и този, който е наличен в европейската система за верификация – това означава съмнение за фалшификация, като се изключат технически причини. Работата по техническите грешки трябва да се ускори“, обясни Паунова. При съмнение за фалшификация опаковката трябва да бъде карантинирана и сигналът да се докладва на ИАЛ. В България все още 17% от аптеките не са свързани със системата, или това са около 600 аптеки. Едва около 30-35% от опаковките на лекарствата се дезактивират, докато в много от страните в ЕС процентът приближава 100. Причината е в препоръчителния характер на сканирането все още у нас, каза Илиана Паунова. „Работна група, в която участвам, работи по верификацията на ваксините срещу COVID-19 от септември 2020 г., решени са много от техническите въпроси, системата вече отворена и двама от производителите вече качват своите партиди в системата. През април предстои и трети производител да го направи“, каза още Паунова. В 12 държави в ЕС вече се изисква дезактивиране кода за верификация на ваксините.
Решение за скрининг и мониторинг на база анализ на термални снимки посредством изкуствен интелект представи Георги Къдрев, изпълнителен директор на „Келвин Хелт“. От около година разработваме метод за постоянно проследяване на функции на организма чрез термална камера, прикачена към телефона, обясни той. Данните могат да се използват за целите на диагностиката, а термодиагностиката е неинвазивен метод, базиран на изкуствения интелект.
За някои предизвикателства пред достъпа до персонализираните решения в медицината говори д-р Славейко Джамбазов, управляващ директор на Health Technology Assessment. Проблемите са разгледани в 2 книги по темата, които разглеждат практиката в другите страни и поставят и въпроси за дискусия.
