Част от аптеките са против въвеждане на ограничителна аптечна карта
Промени в законите за лечебните заведения и за лекарствата, с които се променят на практика всички основни закони в здравния сектор, прие на първо четене парламентарната здравна комисия.
В проектите фигурира текст, с който болниците ще бъдат длъжни да разпределят половината от приходите си като заплати на персонала, а агенцията за медицински надзор трябва да ги контролира дали наистина го правят. Освен това с промените се създава нова правителствена болница, макар и за по-ограничен кръг от властимащите. Проектите разрешават на медицинските сестри и акушерките да имат самостоятелни практики.
В България ще бъде разрешено и кръстосаното донорство – така, ако донорът не е съвместим с приемника, трансплантираният може да се размени с друг подходящ донор. В лекарствения закон се въвежда национална аптечна карта, която ще се занимава с това къде има недостиг на аптеки. БСП и ДПС гласуваха въздържали се по законопроектите, тъй като не са съгласни с преходните и заключителни разпоредби на един закон да се променят поне още 10.
За парите и сестрите
Депутатът от БСП проф. д-р Георги Михайлов постави остро въпроса могат ли сестрите и акушерките да работят сами без лекарски контрол. „Това е, меко казано, непрофесионално хрумване. Тези практики могат да работят само в много специфични случаи“, каза Михайлов. Георги Йорданов от БСП също постави въпроса защо не се разрешава самостоятелна практика на рехабилитаторите.
От опозицията отбелязаха още, че са против задължението болниците да разпределят половината от приходите си за заплати, и подкрепят позицията на Националното сдружение на частните болници. В него се казва, че те са против създаването на нова правителствена болница, защото по конституция всички граждани са с равни права. Освен това те смятат, че е противоконституционно да се въведе задължението 50% от приходите на клиниките да се разпределят за плащания към персонала и подобна намеса в работата на юридическо лице може да има катастрофални последици.
Росен Иванов, директор на агенцията за медицински надзор, отбеляза, че правилото за заплатите ще важи само за държавните и общинските лечебни заведения.
На кого му трябва аптечна карта
В проектозакона за лекарствата е предложен текст, чрез който да се създаде национална аптечна карта по подобие на националната здравна карта. Последната вече ограничава откриването на нови болници. В аптечната карта не е предвидено това, а само, че ще установява недостиг и ще позволява откриване на аптеки с намален работен ден в малките населени места.
Текстът, както и много други предложения в закона, е по предложение на Българския фармацевтичен съюз и около него прозира желанието на фармацевтите да не се отварят повече аптеки, за да няма голяма конкуренция на съществуващите обекти.
Понеже аптечната карта ще се съставя от комисии в цялата страна, Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, изчисли, че абсолютно ненужно 500 души ще се занимават да събират месеци наред информация за аптеките, която е налична в Изпълнителната агенция по лекарствата и Министерството на здравеопазването, за да могат накрая да разрешат на няколко аптеки да работят с намалено работно време.
„Ние сме против аптечната карта, защото имаме опасения, че тя ще бъде поредната бухалка срещу аптеките“, каза Костов.
Фармацевтите настояха да бъдат намалени глобите за неизпълнение на задълженията по верификация и следене на наличностите на лекарства. Председателят на БФС проф. Асена Стоименова отново отбеляза, че внедряването на тези системи е сложно и скъпо за малките аптеки и че опасността да бъдат глобени за неизпълнение на някое от законовите задължения е напълно реална.
Тъй като част от малките аптеки от началото на годината твърдят, че нямат средства да си купят компютри и четци за верификацията, се оказа, че само един фармацевт от Пазарджишко е поискал подкрепа от 200 лв., за да си купи четец.
Източник: Капитал