В София се извършват 28% от продажбите на лекарства
Фармацевтичният пазар през 2018 г. се забави значително с повече от 50% и ръстът му е бил 4.8% по данни на международната анализаторска компания IQVIA. Причината за спада продължава да бъде една – държавната политика и по-специално мерките, предприети от Националната здравноосигурителна каса за ограничаване на разходите за иновативни продукти. През миналата година за лекарства с рецепта обществените фондове – здравната каса, здравното министерство и болниците, както и пациентите са платили общо над 2.5 млрд. лв., като 74% от тях се падат на аптечния пазар; 55% от пазара в стойност продължават да се държат от оригиналните компании, като на генеричните се падат 32%, а на продуктите без рецепта – 13%.
Столицата София продължава да бъде най-големият пазар за лекарства – в нея се осъществяват 28% от продажбите на лекарства.
По-голям ръст в болниците
Отново движеща сила на ръста в сектора има болничният пазар, който е със съществено по-малък размер в сравнение с аптечния.
„Болничният пазар за прескрипторни продукти е нараснал с 12.8% а аптечният със 7.6%“, коментира Иван Георгиев, регионален мениджър на IQVIA за България. Проучванията на пазара отбелязват, че специално за оборотите на болничния пазар принос имат 10 болници, които са отговорни за над 50% от плащанията за лекарства в клиники. Видно от списъка с лечебните заведения, става въпрос за клиники, които лекуват онкологични и онкохематологични заболявания (виж карето) и двигател на ръста се оказва единствено този пазар с приложени повече и по-нови медикаменти. През миналата година само здравната каса е покрила продукти за лечение на злокачествени заболявания в размер на 415.7 млн. лв. в 40 клиники при заложени в бюджета й 282 млн. лв. по това перо. Само първата клиника по потребление е приложила на пациентите си химиотерапевтични продукти на стойност 35.9 млн. лв. Видно, че при онкоболните има повишена преживяемост и по-добри методи на лечение, което рефлектира в увеличаване на плащанията на здравната каса.
Размествания при най-големите
Както и през предишните години топ 10 на компаниите държи над 46% от продажбите на целия фармацевтичен пазар. От тази година IQVIAне класира компаниите по кумулативни обороти в стойност, а разделя продажбите им на продукти по лекарско предписание и на такива без рецепта, като тази категория включва и хранителните добавки.
Традиционно първи в продажби по стойност е швейцарският концерн Novartis, чиито продажби са обединени с тези на генеричното му подразделение Sandoz. Най-забележимо е изкачването в класацията на българската дивизия на американския световен лидер във фармацията Pfizer, който заема трето място по продажби в сравнение със седмо през 2017 г. Забележителен ръст има и при Merck Sharp & Dhome(MSD).
„Ръстът при Pfizer продължава благодарение на силните продажби на антикоагуланти. MSD показват най-бърз растеж от средно 25% през последните три години, който се дължи основно на продукта им в имунотерапията на онкологични заболявания“, коментира Иван Георгиев.
Засилените продажби на скъпоструващи лекарства по лекарско предписание през 2018 г. на практика оставят извън топ 10 в прескрипторната класация единствената българска фармацевтична компания „Софарма“, която обаче си остава лидер по продадени опаковки и втора по стойност в продуктите без рецепта.
В сегмента на лекарствата и хранителните добавки, за които не се изисква лекарско предписание, през миналата година пазарът отбелязва ръст от повече от 7% спрямо 2017 г.
„Този ръст се дължи почти изцяло на регистрираните лекарствените продукти. При хранителните добавки има забавяне, но прогнозата е за по-бърз растеж и изравняване между лекарства и добавки през 2020 година. Нерегистрираните продукти (хранителните добавки) срещу кашлица и настинка имат най-значителен ръст, като удвояват обема си спрямо 2015 г.“, казва Иван Георгиев. Той допълва, че хранителните добавки с най-големи продажби са витамините – с 85 млн. лв., и продуктите за храносмилателна система – с 60 млн. лв.
Тенденцията лекарства без рецепта да се превръщат в хранителни добавки, както в случая с витамините, продължава. Причините за това са няколко. Лекарствата без рецепта подлежат на строг контрол на състава, трябва да им бъде изготвено досие и да се произвеждат по правилата на добрата производствена практика, като целият този процес подлежи на контрол от здравните власти. В допълнение, държавата контролира не само състава, регистрацията и производството, но и цената на лекарствата без рецепта. През последните три години максималната продажна цена на всички такива медикаменти беше замразена с наредба на здравното министерство, чиято крайна цел беше да намали плащанията на пациентите.
За разлика от тях хранителните добавки не подлежат на контрол на производството, състава и цената. При тях производителите регистрират в Агенцията за контрол и безопасност на храните само етикета и опаковката им, а за състава като цяло клиентите могат да разчитат само на репутацията на производителя. Ако той е фармацевтична компания с традиции, най-вероятно добавките ще се произвеждат в условията, в които и лекарствата.
Компаниите с най-големи продажби в сегмента лекарства без рецепта са фармацевтични производители с традиции и по-голямата част от пазара им е от лекарства без рецепта и в много по-малка степен – на хранителни добавки. Лидер по продажби в стойност е Actavis, компания на Teva.
По-малко аптеки
IQVIA изследва и тенденциите на аптечния пазар и според последния й доклад през последите три години се забелязва намаление на броя на новооткритите аптеки със средно 15% на година. Действащите аптеки са над 3200 и България запазва третото си място в Европа по брой аптеки на глава от населението – 51 аптеки на 100 хил. жители спрямо средно 30 в Европа.
„По данни на IQVIA индивидуалните аптеки в България са около 45% от всичките приблизително 3200, като тенденцията е към намаление. Преди години този показател е бил 55“, коментира Георгиев. Той допълва, че пазарният дял на индивидуалните аптеки е около 25% за 2018 г. и също намалява през годините, макар и по-бавно. Останалите 75% от продажбите минават през вериги от два и повече обекта.
В традиционната си анкета с мениджърите на фармацевтичните компании в топ 10 по продажби на прескрипторния пазар и пазара без рецепта „Капитал“ се поинтересува от тяхното мнение за развитието на пазара и самата компания в България и в глобален план, отражението на регулаторната среда и здравните политики върху пазара и пациентите, както и от прогнозите им за пазара през тази година.
Източник: Капитал. Още четете – тук.
