Бъдещето на ортопедичната хирургия е в съчетанието между висока специализация, индивидуализиран подход и технологични иновации
Иновациите, алгоритмите за бързо възстановяване и значението на ставното здраве бяха във фокуса на конференцията „Иновации в ортопедията“, организирана от в. „Капитал“ и Health PR. Бъдещето на ортопедичната хирургия е в съчетанието между висока специализация, индивидуализиран подход и технологични иновации , стана ясно от лекциите на специалисти от водещи лечебни заведения на събитието. Те акцентираха върху необходимостта от прецизна диагностика , значението на практически я опит, базиран на реални клинични случаи , въвеждането на иновативни технологии като роботика и 3D планиране и нуждата от интердисциплинарно сътрудничество и постоянно обучение на медицинските екипи. Специалисти, хирурзи, рехабилитатори и журналисти обсъдиха новите възможности за лечение, бързо възстановяване и пълноценно връщане към ежедневието след ортопедични интервенции.
В панелите участва ха някои от най-изявените специалисти в страната : проф. д-р Маргарита Кътева, доц. д-р Владимир Русимов, д-р Владимир Иванов, доц. д-р Емил Симеонов, както и водещи кинезитерапевти като Любен Чолаков и Явор Маринов .
Модератор беше журналистът от в. Капитал Десислава Николова. Тя откри форума с думи към аудиторията: „Ще разберем защо ортопедите не ни препоръчват да правим по 10 000 крачки на ден, кога рамото става крехко, ще чуем повече за невероятните постижения на проф. Кътева. Търсим отговор и на въпроса: може ли естествено да се възстанови хрущялът?“
Съвременната ортопедия в България е не просто лечение, а система за цялостно възстановяване и дългосрочно качество на живот. У нас ортопедията и травматологията отдавна се развиват с ритъма на съвременната световна медицина. Докато ортопедичните проблеми са основна причина за медицински туризъм в световен мащаб, българските пациенти все по-често избират да се лекуват в страната – и това не е компромис, а гаранция за качество и експертност , стана ясно на форума.
Проф. д-р Маргарита Кътева, началник на Клиниката по хирургия на ръка и реконструктивна хирургия в УМБАЛ „Софиямед“, ръководител на Център по хирургия на ръка, сертифициран от Комитета по травма на ръката към Европейската асоциация по хирургия на ръка , представи добрите практики в една от най-деликатните и високоспециализирани области – хирургията на ръката. Проф. Кътева даде подробности за високоселективната денервация при ДЦП. На аудиторията бяха показани кличнични случаи и подобрението в състоянието на пациенти преди и след оперативна намеса. „Ние сме в крак с развитието и иновациите в нашата област. Ние сме микрохирурзи, които спасяват по този начин всички пациенти, при които движението на ръката е ограничено”, каза проф. Кътева, която беше многократно аплодирана за резултатите, които е постигнала, заедно със своя екип. “Битката е голяма, защото всичко ново първо се отрича. Нашата задача е факти, факти и само факти.“
Доц. д-р Владимир Русимов, д.м., ортопед-травматолог в Клиниката по артроскопска травматология на УМБАЛ „Софиямед“ , представи лекция на тема „ Прецизност в хирургията на рамо“. „Представете си, че рамото ви е замръзнало, колко малко може да свършите с ръката – основни дейности от живота“, каза доц. Русимов и припомни, че раменната става е постоянно изложена на натоварвания. Той определи рамото като „природен компромис между мобилност и стабилност“. Доц. Русимов говори за руптурите на ротаторния мускулно – сухожилен маншон на рамото, и ги определи като социалнозначим проблем. „Не всички руптури предизвикват болка или ограничение. Само половината от структурно установените руптури са клинично значими – болка“, заяви той. Сред рисковите фактори за по-висока честота са възрастта, тютюнопушенето, фамилната предразположеност, диабетът и някои метаболитни заболявания. По думите му възрастта не щади рамото при никого.
Д-р Владимир Иванов, началник Отделение по ортопедия и травматология към Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Софиямед“ , представи последните иновации в ендопротезирането – хирургия №1 в света за връщане на качеството на живот при пациенти с тежки ставни увреждания. Той разказа за ревизионното протезиране и представи случаи от чужбина на огромен костен дефект – за да се визуализира още по-добре разнообразието, което предлага инвидуалното протезиране. В думите си за индивидуалното колянно еднопротезиране д-р Иванов посочи: „Производството на такава става отнема 5-6 седмици, ключова е колаборацията между хирург и производител“. И допълни: „Роботизацията в колянното енодопротезиране има няколко цели – подобрена точност при поставяне на феморален и тибиален компонент, по-точно определяне на компонентите и постигане на дългосрочни резултати“. Роботизацията изисква скъпи устройства, както и годишна поддръжка. Нужни са и допълнителни изследвания, специализирано обучение за екипа, обобщи д-р Иванов.
Доц. д-р Емил Симеонов от Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен, представи новостите по темата за терапията на хрущяла „ Артроскопска хондропластика чрез безклетъчен колаген “.
Темата за оптималните стъпки във физиотерапията за възстановяване на колянна става след ендопротезиране представи кинезитерапевтът и съосновател на Баланс Клиник Любен Чолаков . За да бъде максимално бързо връщането към качество на живот и оптимално бързо възстановяване то, рехабилитацията трябва да започне веднага след хирургичната намеса , подчерта той във фокус сесията „Рехабилитация след ортопедична хирургия “. Ендопротезирането на колянна става е една от най-честите и успешни ортопедични процедури при напреднал гонартрозен синдром, ревматоиден артрит и посттравматични дегенеративни промени. Въпреки отличните хирургични резултати, пълноценната функционална рехабилитация зависи в най-голяма степен от правилно структурирана и стриктно проведена физиотерапевтична програма , добави Чолаков.
Кинезитерапевтът и съосновател на Баланс Клиник Явор Маринов представи опита на единствения у нас специализиран център за диагностика и лечение на вертиго . Вестибуларните нарушения са значим медико-социален проблем в световен мащаб, като засегнатото население в работоспособна възраст е около 40%. Приблизително 80% от хората над 65 г. изпитват замаяност или са имали епизодични вестибуларни смущения или кризи , съобщи Явор Маринов . Тежестта, честотата и разпространението се увеличават с възрастта, а хората с вестибуларни патологии често изпитват силни моментни световъртежи или постоянна замаяност. Те трудно поддържат стабилността на движенията и погледа си, имат сериозна дисфункция на баланса, а понякога и други симптоми като замъглено зрение, тревожност, дезориентация.
Специалистът акцентира върху последиците от вестибуларните нарушения свързани с опорно-двигателния апарат. Те са най-често обездвижване, повишаване на риска от падания и фрактури, по-продължително време за възстановяване след ортопедична операция и дори невъзможността от пълно възстановяване поради страха от придвижване без помощни средства.
Съвременната ортопедия вече не се изчерпва с класическите хирургични техники – тя е интелигентна, персонализирана и технологично подкрепена, категорични са участниците във форума.
На снимката: проф. Маргарита Кътева
