За България са необходими политики с дълъг хоризонт за здравна и финансова култура, профилактика, овладяване на демографската криза
Инвестициите в здраве, образование, достойни доходи в пенсионна възраст на лично, обществено и държавно ниво, са базовите условия за постигане на дълголетие и са също толкова важни, както и внедряването на иновациите в медицината и всички сфери на живота . България се нуждае от дългосрочни политики за изграждане на здравна култура, финансова грамотност, профилактика и справяне с демографската криза. Това са основните изводи от конференцията Longevity Forum: Unlocking Business and Personal Potential in the Age of Healthy Aging , организирана от в. „Капитал“ и Health PR. За икономическия, бизнес и личен потенциал, който произтича от глобалната тенденция за по-дълъг и продуктивен живот, говориха ключови експерти, инвеститори и иноватори от новосформираната индустрия за дълголетие . Конференцията бе открита от Десислава Николова, журналист от в. „ Капитал“ . Първата лекция „Ускоряване на напредъка: Защо животът през 2040 г. може да бъде по-дълъг и здравословен, отколкото си представяме днес “ представи футурологът Дейвид Ууд, изпълнителен директор на LEV Foundation. „ Различните възможности за бъдещето се обуславят от днешните основни тенденции много хора по света страдат, живеят нездравословно , извършват самоубийства, а за много други има възможност за по-дълъг живот в добро здраве. Изборът зависи от нас“, каза той. До 2040 г. най-вероятно ще разполагаме с механизми за клетъчно възстановяване и най-вече ще сме впрегнали изкуствения интелект да открива нови такива механизми, прогнозира Ууд. По темата „Икономическият потенциал на дълголетието в България: Как да оползотворим възможностите“ говори Дейвид Синклер, изпълнителен директор на International Longevity Centre. „ Българската икономика е сред най-бързо застаряващите заради ниската раждаемост и това създава различни усложнения за обществото. Повечето страни по света вече усещат влиянието на застаряването, във Великобритания почти ¼ от обществените ресурси се харчат за пенсионерите“, каза той . Индексът за здравословно остаряване и превенция е резултат от проучване на начина на живот в над 150 страни България се намира между 85 и 115 място при продължителността на живота, при околната среда е на по-високо ниво, но усещането за щастие не е впечатляващо . Ключовият фактор за просперитета на една държава е индексът на здравето в страните с инвестиции в здравословния начин на живот хората могат да работят по-дълго, БВП е по-висок и се живее по-добре. Добрата новина за България е, че половината от смъртните случаи са предотвратими чрез профилактика, подобряване на хранителния режим, нивото на имунизации срещу HPV и грип и други мерки, каза още Синклер . В първата панелна дискусия с модератор д-р Петя Георгиева от фондация „Институт за пазарна икономика“ бяха обхванати аспектите на финансовото планиране за по-дълъг живот, за което е необходима по-висока финансова грамотност на населението .„Основната тема в демографията най-често е как да повишим раждаемостта, но има 12 области на икономическия живот, който й влияят. Необходими са мерки за намаляване на регионалните дисбаланси в доходите, достъпа до образование, здравеопазване и други публични услуги“, каза Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет .„У нас винаги коментираме първия стълб на пенсионното осигуряване, но твърде малко втория универсалните пенсионни фондове, където задължително са осигурени над 4 млн. българи. В доброволните фондове са около 630 00 души, а в професионалните около 10 000. В депозити имаме 85 млрд. лв. спящи пари, които могат да бъдат впрегнати да работят за гражданите“, каза Мария Минчева, зам . -председател на Българската стопанска камара . Необходими са дългосрочни политики за пазара на труда. По-високо образование е пътят към по-високи доходи, а по-доброто здраве е начинът да работим по-дълго и да живеем по-добре, обобщи тя.„Предните поколения не са имали нашия избор днес да се погрижим за доходи, които да подсигурят и след пенсия начина на живот, с който сме свикнали. Ако човек инвестира 40 г., може да получава 15 г. пенсия от над 1000 лв. Вноска от 200 лв. не е непосилна, предвидени са и данъчни облекчения за такива инвестиции“, обясни Боряна Симеонова, директор “Клонова мрежа” в ПОК „ Доверие “ . Модератор на панела „Медицина на дълголетието“ бе д-р Иван Томов, съосновател на diagnosa.info . Той обобщи 10 нива на интервенции за дълголетие от превенция, през управление на социално-значимите заболявания до криотерапия и 3 D принтиране на органи.„ Благодарение на хигиената, антибиотиците и ваксинациите продължителността на живота е нараснала 3 пъти спрямо средните векове. Открояват се и държави с максималната засега продължителност на живота от 85 г.“, каза пулмологът д-р Александър Симидчиев, зам . -председател на Комисията по здравеопазването в Народното събрание .В България се живее с 10 г. по-малко спрямо Западна Европа и с 5 г. по-малко спрямо Централна Европа. Колкото и нови технологии да имаме, трябва да мислим за общността, демокрацията, достъпа до качествено здравеопазване, допълни д-р Симидчиев . В здравеопазването се искат 8 години, за да има смислени резултати време, по-дълго от 1 политически мандат , и това е причината да се говори много за здравеопазване, но да се прави малко, отбеляза той . За нови подходи в грижата за здравето говори Боряна Перван, директор „ Стратегии и комуникации“ в World Heart Federation , в която членуват 240 организации от 120 страни . „Една държава е толкова здрава и богата, колкото е нейният най-беден жител. В България има пропаст и относително малко хора могат да си позволят да мислят за дълголетие“, каза тя и даде пример с Швейцария, където хората в третата възраст са икономически активни и средната продължителност на живота при жените е 86 г . Сърдечно-съдовите заболявания причиняват 30% от общата световна смъртност днес, но 80% от тази смъртност е предотвратима, обясни Боряна Перван и разказа за страни, които чрез насочени политики са подобрили здравни показатели и са вдигнали продължителността на живота за кратки периоди. Д-р Славейко Джамбазов, основател на НТА, преподавател в Американския университет в България и University of St Andrews в Шотландия, гост-лектор в Harvard Business School, коментира: „Най-бързи резултати ще постигнем, ако въведем политики на популационно ниво да се адресира предотвратимата смъртност , примери са диабетът, сърдечната недостатъчност, фамилната хиперхолестеролемия “. Необходимо е да се заплаща за качество и за постигнати резултати, не само за количество медицинска дейност, както е в България и се демотивират качествените изпълнители . Всички лечебни заведения правят много усилия за все по-качествено здравеопазване, но най-важна е ролята на пациента и тя ни се губи, каза адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация . Страните, в които хората се възпитават, че здравето им зависи от самите тях, имат забележителни резултати в продължителността и качеството на живота, а у нас сме 30 г. назад в здравната култура. „ Димът на илюзиите – за социалната цена на тютюнопушенето“ бе темата на пулмолога д-р София Ангелова, председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести . България е на челна позиция в ЕС по брой на пушещите момичета на възраст 15-16 г., а при момчетата е на второ след Хърватия. През 2009 г. бе доказано, че при изпушването на 1 цигара човек вдишва 8400 вредни вещества. Мръсният въздух и тютюнопушенето са водещите причини за смъртност в света, а тютюневата индустрия плаща по 8 млрд. долара годишно за реклама. Всички вещества от конвенционалната цигара са налични и в електронните устройства, но в малко по-ниски количества. Следващият дискусионен панел с модератор д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз , акцентира върху ключовите фактори за по-добър живот и действията „от интервенция към превенция “.Проф. Кирил Карамфилов, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“, говори на тема „Тайните на здравото сърце “. Сърцето е много издръжлив орган и има огромен компенсаторен потенциал, а оплакванията идват, когато той се изчерпа. В България има сериозен потенциал за подобрение на показателите, защото живеем със 7 г. по-малко спрямо средното за ЕС . Стремглавото понижение на сърдечно-съдовата смъртност от 1950 г. досега се дължи на въвеждането в практиката на научни иновации като статините, фибринолизата, стентирането и др. Проф. Карамфилов очерта факторите за превенцията на сърдечно-съдовата смъртност и за постигане на дълголетие: здравословен хранителен режим, спиране на пушенето, достатъчна физическа активност, здравословно телесно тегло и др. Темата „Когнитивно здраве. Как да забавим стареенето на мозъка“ разви акад . проф. д-р Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология . „ Продължителността на живота нараства и у нас, но възрастта е фактор за намаляване на когнитивния капацитет. Не говорим за деменция и въобще за заболявания“, каза проф . Миланов. Много соматични заболявания могат да доведат до минимално когнитивно нарушение. До 5% от хората над 60 г. имат леко когнитивно нарушение, а при тези над 75 г. около 15%, защото мозъкът започва бавно да атрофира. „ Лекарство за дълголетие на мозъка не е измислено, необходима е профилактика на увреждащите заболявания“, обобщи проф . Миланов. „ Филтърът на живота: Защо бъбречното здраве е решаващо “ бе темата на проф. д-р Боряна Делийска, специалист по вътрешни болести и нефролог от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост “ . Бъбреците имат основна роля за алкално-киселинното равновесие, баланса на електролитите и течностите, почистването на организма от токсини. Кръвта ни минава 400 пъти през бъбреците за 1 денонощие. Хроничното бъбречно заболяване е много често, но 9 от 10 души с такава диагноза не знаят за нея. Колкото по-намалена е бъбречната функция, толкова расте рискът от сърдечно-съдова болест и смърт. Наложителен е скрининг за навременно откриване на бъбречно заболяване. За теглото като ключ към дълголетието говори проф. д-р Теодора Светославова Ханджиева-Дърленска, дмн, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. Около 62% от българите са с наднормено тегло. С повишаване на индекса на телесната маса се увеличава и рискът от смърт, като затлъстяването е причина за над 230 придружаващи заболявания. Дори и с умерена редукция на теглото между 5 и 10%, усложненията се повлияват значително и се удължава животът. Талия над 80 см за жените и над 94 см за мъжете води до риск от сърдечно-съдови заболявания. Дълголетието зависи от: оптимално телесно тегло, нормален ИТМ, формата на тялото, хранене, физическа активност, социо-икономически статус, навици, хигиена, генетика, достъп до медицински грижи, каза проф. Дърленска. Д-р Росица Кръстева, дм, началник на Онкологичния център в МБАЛ „Уни Хоспитал” и началник отделение „Медицинска онкология”, представи лекция на тема „Прекодиране на съдбата: Можем ли да живеем без рак?“. „Ракът не беше хронично заболяване преди 15 г., но днес е и вече искаме той да изчезне. Той е стар като света, но концепцията за рака се промени изцяло чрез ключовите открития в медицината през годините. През ХХ в. разгадахме човешкия геном и вече лекуваме конкретния рак на конкретния пациент“, обясни д-р Кръстева. Заболеваемостта не бива да ни плаши, целта е смъртността да пада. През 2025 г. медицината прилага молекулярно-генетични изследвания, хирургия, модерно лъчелечение, химиотерапия, таргетна терапия, имунотерапия и може да лекува конкретния рак на конкретния човек. Панелът „Болнични иновации, които забавят часовника “ , модериран от д-р Брънзалов, бе посветен на нови методи, чрез които се постига удължаване на живота при хронични заболявания.По темата „Хирургията на отслабването “ говори доц. д-р Теодор Атанасов, д.м., началник на Клиниката по лапароскопска хирургия в УМБАЛ “Софиямед”. Хирургията е част от цялостното лечение при болестно затлъстяване, тя дава възможност за ново начало на пациента той да промени храненето и начина си на живот, обясни той. Бариатричната хирургия е средство за лечение на болестно затлъстяване при пациенти, които не са постигнали намаление на теглото с други средства. Най-съвременната методика е роботизирана гастропластика. „ Зрение и остаряване в добро здраве“ бе темата на проф. д-р Александър Оскар, началник на Клиниката по очни болести в УМБАЛ „ Александровска “, ръководител на Катедрата по офталмология в МУ-София . Стареенето е най-сериозният рисков фактор за намаление на зрението. Най-честите заболявания, които са причина за намалено зрение, са катаракта, глаукома, дегенерация на макулата, диабетна ретинопатия, сърдечно-съдови усложнения. Близо 11% са хората с диабет и предиабетни състояния в България. Смята се, че 1/3 от диабетиците имат диабетна ретинопатия, а при 1/3 от тези пациенти заболяването е в тежка форма. Затова и редовните скринингови програми и прегледи са много важни, отбеляза проф. Оскар. Вече разполагаме с надеждно средство за лечение на диабетна ретинопатия чрез интравитреална апликация на медикаменти, добави той. Макулната дегенерация има суха и влажна форма на протичане. През последните години навлязоха надеждни лекарства за овладяване на влажната форма и пациентите се лекуват успешно, стига да са започнали навреме, каза още проф. Оскар. За здравето на храносмилателната система говори хирургът доц. д-р Антон Тонев от МБАЛ „Еврохоспитал“ . Доказано е, че ваксините, антибиотиците и хирургията са довели до удължаване на живота през ХХ в., каза той. Първите два стадия на заболяванията на стомашно-чревния тракт са безсимптомни, а най-честите симптоми в напредналите стадии са болка, подуване и кървене. Чрез ендоскопия могат да бъдат предотвратени изменения на стомаха и червата със злокачествен потенциал. Скоро ще има скринингови изследвания за рак на дебелото черво, финансирани от НЗОК, каза доц. Тонев. Д-р Емил Белински от Клиниката по съдова хирургия в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда “ говори по темата „Как да запазим съдовете по-дълго време здрави“, като представи подходите за профилактика, навременна диагностика и терапия при съдови заболявания. Съвременните методи за оценка на заболяванията и за интервенция са правилните стъпки за предотвратяване или забавяне на тежкото протичане на заболяванията на кръвоносните съдове. Първата лекция в панела „Дълголетие в действие: От гените до всекидневните навици“ бе на тема „Какво казва науката: Ролята на витамините и минералите в удължаването на живота “ над-р Райна Стоянова, специалист по ендокринология и болести на обмяната от „Реджина Лайф Клиник “. Тя говори за хранителните добавки, съдържащи вещества, които имат отношение към забавянето на стареенето. Важно е да дозираме и комбинираме правилно добавките, да внимаваме за качеството и цялостното съдържание, както и за продължителността на приема, каза тя. Важно е етикетът да представя реалността, а не да има преувеличения и да се обещава излекуване.„ Генетичните предели на дълголетието и живота в добро здраве“ бе презентацията на проф. Радка Кънева, ръководител на Центъра по молекулна медицина към МУ София. „Генетиката и епигенетиката действат съвместно за дълголетието. Приносът на гените за продължителността на живота е от 20 до 30%, останалото зависи от околната среда и начина на живот“, обясни тя и посочи гени, свързани с дълголетието чрез своята регулираща роля, чрез механизмите за поправка на дефекти в ДНК или чрез регулацията на имунната система. Дълголетниците обичайно имат по-добра система за поправка на ДНК. Грижата за микробиома, за съня, достатъчната физическа активност и здравословният начин на живот са епигенетични фактори за удължаване на живота в добро здраве. В панелната дискусия „ Границите на естетичната медицина – стандарти за качество, иновации и предизвикателства “ с модератор адв. Мария Шаркова , управляващ съдружник в “Шаркова и партньори” , бяха обсъдени аспекти на дълголетието, свързани с добрата физическа форма и психичното здраве. Участниците бяха единодушни, че усилията на пациента са много важни за поддържане на добрите резултати от естетичните процедури.Връзката между дълголетието и естетичната дерматология е новото разбиране за стареене и външен вид хората искат да стареят здравословно и изглеждайки добре. Търсят холистичен подход, искат дългосрочен план за забавяне на стареенето, каза д-р Росица Денчева, основател и управител на клиника Reverse .„Най-правилно е пластичният хирург да бъде последна стъпка, когато има реална необходимост и тъканите са се изменили. Пациентът не трябва да бъде подвеждан, че минимално инвазивна интервенция може да постигне ефекта на операция“, каза пластичният хирург д-р Евгени Шарков, съосновател клиника VDerm.„Пациентите желаят естествено подмладяване на кожата и търсят максимално естествени резултати“, каза д-р Ирина Шаркова, съосновател на клиника VDerm .За връзката между формирането на представата за собствената личност и физическите дадености на тялото, говори д-р Велислава Донкина, клиничен психолог . Добрата връзка на пациента с лекаря помага много той да бъде предпазен от нереалистични очаквания и разочарования. Нашата вътрешна реалност определя усещането за реалността и въпреки че живеем във време на достижения и възможности, хората са все по-самотни и неудовлетворени, допълни тя. В панела „Битката с менопаузата – възможна ли е адаптация и тотален контрол “ с модератор Сирма Пенкова от в . “Капитал” основният акцент бе върху промените в женското тяло след 40-годишна възраст.Менопаузата е естествен процес, като средната възраст за настъпване по света е 51 г., а в България около 47 г., каза д-р Иван Крумов, акушер-гинеколог в болница „ Вита “. При пушачките това става с 1-2 г. по-рано. Оплакванията при менопауза се отразяват и на работата, 66% от работещите жени у нас са на възраст между 45 и 66 г.За ендокринните промени при менопауза говори д-р Мария Калинкова, ендокринолог в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда “ . Нарушения в краткосрочната памет, напълняване, безсъние, намалена работоспособност, невровегетативни смущения са най-честите оплаквания на жените в менопауза, обясни тя. Мастната тъкан при менопауза става ендокринна жлеза, произвеждайки естроген и наддаването на тегло до 5 кг има протективна роля. С промени в начина на живот, физическа активност, балансирана диета с достатъчно витамин D , хормонални и нехормонални средства оплакванията могат да бъдат управлявани. Панелът „Lifespan vs Healthspan. Промяна на поведенческите навици за устойчиви резултати“ събра водещи експерти по уелнес.Науката за дълголетието ни помага да увеличим годините здраволетие годините живот в добро здраве, защото никой не иска да живее дълго в страдание, обясни Весела Тончева-Шенк, експерт по уелнес . Сън, здравословно хранене, физическа активност, ментално здраве, социални връзки, предпазване от вредни субстанции, околна среда това са най-важните фактори за дълголетие и здраволетие. „ Поговорката „Старост нерадост “ вече не важи. Проблемът е в мисленето, важно е установяването на навици, да следваме предварително изготвен протокол, изключвайки волята, която може да ни предаде при глад, преумора, безсъние“, допълни тя.Как да добавим 10 години повече живот с инвестиция от 20 минути на ден отговор предложи Никола Томов, основател на Aesthetic By Science. Мускулната маса и белодробният капацитет са много важни фактори срещу заболявания като диабет, сърдечно-съдови болести, ниска костна плътност. Тренировките със съпротивление например клекове, напади, са най-безопасните, а помагат много на ума, за добра координация, за удължаване на живота и са популярни сред хората в третата възраст на Запад.По темата „Дълголетието като корпоративна социална отговорност“ говори Сами Хоссни, съосновател на Health 4 Wealth . Чрез интегриране на някои навици на работното място можем да постигнем по-дълъг живот в по-добро здраве. Много значими са правилното хранене, хармоничните отношения с колегите , по-активното движение в работния ден, дихателните упражнения като това: вдишване за 4 секунди, задържане 4 секунди, издишване за 4 секунди, задържане за 4 секунди за 3 цикъла.
