XI годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от в. „Капитал“, бе открита в „Хотел Хилтън София“, зала „Мусала“. Целта е да се представят водещи примери от световния и българския опит за внедряване на иновации и добри практики в полза на здравето и достъпа на пациентите до лечение.

Форумът започна с минута мълчание в памет на проф. Владимир Пилософ, проф. Марин Даскалов, д-р Илиян Шандурков.

При откриването д-р Александър Симидчиев, председател на Комисията по здравеопазването в 50-ото Народно събрание, призова да се постигне съгласие по основния въпрос – какво здравеопазване искаме като общество, за да може всички участници в здравната система да се подготвят адекватно.

Д-р Галя Кондева, министър на здравеопазването, увери, че осигуряването на иновации е акцент в работата на ведомството и посочи най-новите примери: интелигентен ендоскопски модул, високотехнологичен скенер, роботизирана система за хирургия и др., които получиха тези дни водещи болници в София, Русе, Пловдив. Апаратурата е на обща стойност над 16 млн. лв. „Лекарите са носител на иновациите, а МЗ е партньор във въвеждането им и ще продължи да полага усилия, за да може чрез въвеждането на иновации да осигурим по-добро и качествено здравеопазване и да не изоставаме от европейските практики в диагностиката и лечението“, каза още д-р Кондева.

Д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз, подчерта, че иновациите следват добрите практики, но за да се случат и двете, в България трябва да се реши много тежкия проблем с кадровия дефицит, и то чрез агресивни политики. „Всички можем да бъдем пациенти и настояваме за качество, но без необходимия човешки ресурс ще бъде много трудно“, каза той и съобщи, че БЛС е договорил 1% от бюджета за болнична помощ да бъде насочен за иновации.

Маг.фарм. Димитър Маринов от Българския фармацевтичен съюз каза, че съсловието на фармацевтите е идентифицирало съществени промени и е предложило решения – някои стигат до реализация, други остават на етап предизборни обещания по неговите думи. „Трябва да има план за действие, разработен или поне съгласуван и приет от медицинските съсловия, какъвто е Националната здравна стратегия. Планът трябва да сработи докрай, за да се реализира реформа. Фокусът трябва да е ползата на пациента, планираното да е прието от здравните специалисти и зад него да не наднича икономическият интерес“, каза маг.-фармацевт Маринов.

Д-р Николай Болтаджиев, представител на работодателските организации в Надзорния съвет на НЗОК, насочи вниманието към ролята на здравната каса. „Иновациите и добрите практики ще се осъществят много трудно при наличната здравна каса, която е в ролята на един бюджетен разпределител. Необходима е конкуренция и на финансирането и аз съм „за“ такива промени“, каза той.

Адвокат Силвия Величкова, представител на пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК, каза: „Целта на иновациите винаги е да се осигури по-ефективна и по-качествена медицинска помощ за пациента. Неговото естествено място е да бъде в центъра на здравната система. Той предплаща за медицинската помощ, която получава впоследствие“. Тя посочи още, че след като механизмът на лимитите в болничната помощ бе отменен от конституционния съд, трябва да се намери работещ механизъм за осигуряване на необходимите на пациента дейности.

Конференцията продължава с презентации и дискусии. Първият лектор е проф. Д-р Анжелика Велкова – Монова, дмн, заместник-ректор по учебната дейност на Медицинския университет – София, а нейната тема е за прецизността на персонализираната медицина.