XI годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“ събра над 200 експерти от здравеопазването и бизнеса
Внедряването на иновациите и съвременните решения в здравеопазването в България напредва, но все още е скокообразно поради липса на дългосрочна визия за развитието на системата и прицелните резултати. Необходимо е съгласие на всички нива в обществото каква здравна система искаме и за необходимите инвестиции, като всяка стратегия трябва да бъде със срок не по-малко от 10 г. Това е основният извод от XI годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от в. „Капитал“, която събра на 12 ноември над 200 експерти, свързани със съвременните достижения в здравните системи.
Пълен запис на събитието може да видите тук.
Форумът бе открит от д-р Александър Симидчиев, председател на Комисията по здравеопазването в 50-ото Народно събрание, д-р Галя Кондева, министър на здравеопазването, д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС),
маг.–фарм. Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз, д-р Николай Болтаджиев, представител на работодателските организации в Надзорния съвет на НЗОК, адвокат Силвия Величкова, представител на пациентските организации в надзора на НЗОК.
Първи лектор бе д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина, по темата „Прецизната диагностика – ключ към персонализираната медицина“. Проучване в партньорство с АстраЗенека показва, че онколозите са най-информирани между здравните специалисти за биомаркерните изследвания. Лекари и пациенти очакват тяхното реимбурсиране.
С интервюта на сцена на тема „Скрининг и превенция на сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания – ролята на иновациите и големите данни“ участваха проф. д-р Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония, началник на Отделението по кардиология в УМБАЛ „Света Анна“– София, и проф. д-р Иван Стайков, медицински директор и началник на Клиниката по неврология на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“.
„Рисковите фактори за сърдечно-съдовите заболявания действат в комбинация, не е само високо кръвно или само висок холестерол“, каза проф. Постаджиян. Те могат да бъдат профилактирани, а мощен инструмент за това е скринингът. Кардиологът призова скринговият подход да бъде съчетан – когато се правят изследвания за даден рисков фактор, да се проверява и за други. Проф. Стайков посочи, че исхемичните мозъчни инсулти са с много висока смъртност в цял свят, но ако се обхванат рисковите фактори честотата им може да спадне до 80% – хипертония, дислипидемия, диабет, пушене, прекомерната употреба на алкохол, липсата на двигателна активност, обструктивната сънна апнея. От януари до октомври инсултите са намалели с 2000 по данни на НЗОК – има позитивна тенденция, допълни той. Тромболитичното и ендоваскуларното лечение са съвременните терапевтични подходи при инсулт. „В резултат около 70% от нашите пациенти излизат без тежки неврологични последствия“, каза още проф. Стайков.
„Има задействани лостове и трябва да се върви напред – ще имаме много по-добри резултати, ако нашата система започне да отделя повече средства за превенция“, коментира д-р Брънзалов.
Журналистът от „Капитал“ Десислава Николова проведе фокус интервю и с Хишам Сабри, изпълнителен директор на Roche България, за социалната значимост на зрителните заболявания. „Загубата на зрението има сериозно отражение върху пациентите, здравните специалисти и обществото. Наше проучване за социалната цена на загубата на зрение в България, Германия и САЩ от 2022 г. сочи, че в България тежките зрителни заболявания са свързани с 447 млн. евро годишни разходи“, каза той. Нужни са стратегия и повишаване на информираността, за да се провеждат профилактични прегледи.
Рина Мусич, ръководител на клъстъра за Югоизточна Европа в MSD, говори по темата „Иновации в онкологията и въздействието им върху клиничните резултати, какво е лечението днес в сравнение с преди десетилетие“. „В света има революция в лечението и грижите за онкопациентите, огромно е подобрението при пациентите с меланома, белодробен рак и др. За съжаление обаче в България има отрицателни тенденции – смъртността от ракови заболявания расте. През последните 10 г. продължителността на живота е нараснала с 3 г., със съществен принос на иновациите. В България е нужен системен подход в превенцията и скрининга“, каза Рина Мусич и даде пример с успешни резултати от скринингова програма в Хърватия преди 3 г. с участието на джипитата.
Тодор Воденичаров, управител на Siemens Healthcare България, бе модератор на дискусионен панел „Победихме ли социално-значимите заболявания?“. „Представлявам бранш, който е движен от иновациите. В Европа има 16 000 нови патента годишно за медицински технологии, 9000 за биотехнологии, около 6000 за фармацевтични“, каза той.
Проф. д-р Кирил Карамфилов, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Александровска“, представи основните приоритети на Националния план за сърдечно-съдово здраве. „Известно е, че сърдечно-съдовите заболявания са убиец номер едно в България, ние като лекари го виждаме, но обществото някак го забрави. В последните години в голяма степен намалихме смъртността от острите сърдечно-съдови заболявания. Инфарктът обаче е острият инцидент, изявата на сърдечно-съдовото заболяване и ние вече имаме нова цел – да не се стига до острите инциденти“, допълни той. Над 60 организации от академичните среди, съсловните организации, медицинските дружества, общинската власт, неправителствения сектор и др. са заявили готовност да участват в постигането на целите на плана. Първият приоритет в него е първичната превенция – образование и обучение от най-ранна възраст. Вторичната превенция включва мерки за промяна в начина на живот за пациента след вече преживян остър сърдечно-съдов инцидент. Третият приоритет е ранен достъп до специализирана медицинска помощ и ранна интервенция. За целта има добра мрежа и структура от специализирани центрове в цялата страна.
Рехабилитацията е следващият приоритет и включва адаптиране на пациентите към обичайното ежедневие и трудова дейност след преживян сърдечно-съдов инцидент.
Дигитализацията е петият приоритет и включва използването на технологии, които могат да подобрят диагностиката и лечението.
Чл.- кор. проф. д-р Цветалина Танкова, дмн, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, обясни защо е необходим холистичен подход в лечението на диабета. „Основните ни цели са да не допускаме тежките усложнения на диабета и да подобрим грижата за пациентите“, каза тя.
Калоян Попов, генерален мениджър на Pfizer България, съобщи, че към 50 млрд. долара са похарчени за развойна дейност от иновативната фармацевтична индустрия миналата година, тази година ще бъдат 60 млрд. и инвестициите ще растат, а в следващите години се очаква разход 90 млрд.
Владимир Афенлиев, директор на дирекция „Лекарствени продукти и диетични храни“ в НЗОК, направи преглед на разходите за лекарства по заболявания. Начело в топ 10 на хроничните заболявания за 2023 г. са диабет – инсулинозависим и тип 2, предсърдно мъждене, псориазис.
През 2024 г. от общо 8 млрд. лв. бюджет на НЗОК около 2 млрд. лв. са за лекарства, медицински изделия и диетични храни. „През следващата година очакваме допълнително 250-300 млн. лв. за лекарства, но не знаем дали така ще стане. Почти всяка година касата одобрява около 40 нови лекарства, които постъпват с оценка на здравните технологии и ясни разходи. Фокусът ще бъде върху иновациите, но не бива да оставяме и групите с гпреобладаващи енерични медикаменти, тъй като те покриват най-големите групи от населението със социално-значимите заболявания“, каза Владимир Афенлиев.
Тодор Воденичаров постави на участниците въпросите какви иновации биха въвели днес, ако имат възможност, и каква оценка дават на българското здравеопазване. Проф. Карамфилов посочи електронното здравеопазване и даде оценка 4,5. Проф. Танкова би въвела нови средства и технологии за контрол и лечение – например системата „изкуствен панкреас“, и „оценка, клоняща към 5“ при четворка през миналата година. Калоян Попов избра генните терапии, които отсъстват от България – например при хемофилия, както и разширяването на ваксинационните програми за възрастни, а като оценка постави оценка 4. Владимир Афенлиев би въвел метод за проследяване на ефекта на иновативните терапии, а оценката би разделил на две – на лекарите 6 плюс, а на цялостната лекарствена политика – 3,5.
По темата „Заплащане на лекарствена терапия от НЗОК – рискове и възможности. Удовлетворение от здравните системи“ дискусията бе водена от проф. д-р Иван Груев, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България с мандат 2026-2028 г.
Лука Чичов, регионален мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа, представи последните тенденции в заплащането на лекарствената терапия. „България е по-скоро към групата на развиващите се държави, по продължителност на живота е сред последните в ЕС. Страната ни е в позиция на догонване и по инвестиции, и по реформи, които да подобрят крайните резултати“, каза той. През последните години България се доближава до средните европейски нива в достъпа до иновативни терапии, като при онкопродуктите е над средното ниво, но със значително забавяне на времето за внедряване на лекарствата. Бюджетът на НЗОК се очаква да достигне до 4,5% от БВП за 2024 г., като е бил 3,7% през 2019 г. В другите европейски страни се отделят от 5% нагоре.
Деян Денев, изп. директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, обясни в детайли как се финансира иновативното лекарствено лечение у нас.
„Достъпът до иновативна терапия у нас се подобрява в последните години. В онкологията около 30% повече пациенти получават имунотерапия и таргетна терапия, което се измерва в средно над 4 добавени години живот. При рака на млечната жлеза увеличението на тези пациенти е със 141%. С 34% е увеличението на пациентите на антикоагуланти, което отлага инсулта с 10 г.“, съобщи той. Фармацевтичните компании правят отстъпки за над 823 млн. лв. на НЗОК за годината, а нейните общи разходи за лекарства са около 2,8 млрд. лв. общо за 2024 г.
Стефан Динев, изпълнителен директор на Stada България, показа проучване за удовлетвореността на пациентите от здравните системи в Европа сред 46 000 души от над 23 държави, сред които и България. „Общата оценка девалвира от 74% през 2020 г. сега е 56%. Начело са Белгия, Швейцария, Нидерландия, но България е на последните места с едва 37% удовлетворени пациенти. Близо 50% от българите са съгласни да дават повече за здраве. При 69% от европейците, които вярват на конвенционалната медицина обаче българите са на последното място с 55% доверие. Първа от личните грижи за здравето в Европа е спортът – всеки втори от европейците спортува, докато българите не особено – само 38%, и предимно решават кръстословици и судоку. На второ място сред мерките на българина е здравословното хранене, а на трето – приемът на хранителни добавки. Българите са по-малко щастливи от европейците, но 80% определят психичното си здраве като добро срещу 67% за Европа. Обща нова епидемия е самотата – 51% за българите и 52% за европейците.
„Опасните тенденции в разбирането на здравето за българите могат да се преобърнат със здравно образование от най-ранна възраст. Българите са жертви на лошия си начин на живот и затова ниската продължителност на живота не е изненада. Нуждаем се от рестарт на цялостната концепция за здравето“, каза проф. Груев.
Панелът „Предизвикателствата при достъпа до лечение на редки болести с неразрешени за употреба в България лекарствени продукти“ бе модериран от Десислава Николова.
Д-р Галя Йорданова, директор на дирекция “Лечение в България и чужбина и трансгранично обслужване” в НЗОК, се спря на медицинските услуги извън здравното осигуряване, чието заплащане от касата е регламентирано от 2019 г. Над 54% от тях е делът на неразрешените лекарствени продукти за лечение на деца, което е безалтернативно и основно за редки заболявания.
Светла Качарова, председател на управителния съвет на Асоциацията на вносителите на нерегистрирани лекарствени продукти, разказа за предизвикателствата при достъпа до лечение на редки болести с неразрешени за употреба в България лекарствени. „Проблемите са сериозни, комплексни и засягат различни сфери на взаимодействие със заинтересованите страни“, обясни тя. Става дума за лечение с лекарства-сираци за редки болести. Терапиите са скъпи – те се произвеждат в изключително малки количества, но в ЕС от редки болести са засегнати над 30 млн. души.
Доц. д-р Антон Тонев, хирург, съветник по здравеопазването на кмета на Варна, модерира панела на тема „Как да се остойностят и заплатят иновациите в болниците.“
Станимир Михайлов, управител на НЗОК, говори за механизма на финансирането на иновативните методи. „В бюджета за 2024 г. се финансират иновативни технологии като робот-асистирана хирургия, роботизирана рехабилитация, ендоваскуларни диагностични и терапевтични методи и др. От няколко години се финансират иновативни технологии в неврологията, АГ, онкологията, има ръст на клиничните пътеки и процедури с иновации. На пръв поглед иновациите са по-скъпи, но реално пестят пари на обществото, тъй като пациентът се връща по-бързо в ежедневните си дейности“, каза той. Всяка година се разширява достъпът на пациентите до иновативни лекарствени продукти – през тази година има 28 нови лекарства и 19 нови показания.
Д-р Иван Маджаров, заместник-председател на БЛС, допълни детайли за навлизането на робот-асистираната хирургия – първо в АГ през 2013 г., сега и в гръдната, детската, коремната хирургия и урологията. „От БЛС смятаме, че е подходящо да има стъпаловиден метод за финансиране на иновативните методи – първоначално частично от НЗОК, което да стимулира и участието на частните фондове, и при доказване на ефективността да се премине към финансиране изцяло. Трябва да има предвидимост при въвеждане на иновациите“, каза д-р Маджаров.
Проф. д-р Калоян Давидов, началник на Клиниката по урология на УМБАЛ “Софиямед”, уточни, че в България все още наричаме иновативна хирургия, която е практика в развитите страни от 25 г. „Роботизираната хирургия е част от високотехнологичните методи, които се скъпи и за да бъдат финансирани от НЗОК, трябва да се докаже тяхната ефективност. Иновацията е нещо, което още не знаем дали ще донесе печалба, но сме длъжни да инвестираме в него, защото най-вероятно това е бъдещето“, обясни той. „Здравна осигуровка 8% от ниската българска заплата нямат нищо общо 14% от доста по-високата германска заплата. Докато болниците са в постоянен недоимък и няма средства за научно-изследователска дейност, няма да имаме резултати“, каза още проф. Давидов.
Доц. д-р Йорданка Узунова, началник на Клиниката по педиатрия на УМБАЛ “Лозенец”, каза: „За иновациите трябва да има не само интелект и инвестиции, но и професионално управление, иначе те няма да бъдат внедрени в практиката или ще бъдат загубени. Те са и непрекъснато предизвикателство за лекарите и финансиращите органи“. Тя насочи вниманието към трансплантациите при деца – високотехнологична дейност, която не се прави у нас, а плащаме в чужбина, поради лошо управление на процеса.
Евангелос Каламакис, управляващ директор в СОФМЕДИКА, която развива 66 обучителни програми за специалисти в областта на роботизираната хирургия, акцентира върху стойността и възвращаемостта на инвестициите при иновациите. Той даде пример с измерването на резултатите при роботизирана спрямо отворена хирургия на дебело черво от конкретен специалист в България. „Когато измервате нещо, можете да го подобрите – това е най-важната причина за анализа. Трябва да предоставим доказателства за данъкоплатците и болниците, за да са готови да инвестират“, обясни Евангелос Каламакис.
Дана Бурдуджа, ръководител „Науки за живота и здравето“ в Европейската инвестиционна банка, представи опита от няколко финансирани проекта за болници в България и Румъния. „Иновациите означават нещо много повече от пари, ако искаме да променяме парадигмата“, каза тя. До момента ЕИБ е финансирала български здравни проекти на стойност почти 16 млрд. евро. Подкрепяме инфраструктура за иновации, изследвания, научна и развойна дейност, изкуствен интелект, предоставяме и финансиране за климатични дейности, обясни Дана Бурдуджа.
Тома Томов, предприемач в областта на електронното здравеопазване, бе модератор на панела „Приключи ли дигиталната трансформация в здравеопазването?“. Той акцентира върху тенденцията проектите в здравеопазването у нас да се централизират от 2018/19 г. насам.
Д-р Александър Симидчиев, председател на парламентарната здравна комисия, говори за внедряването на дигитализацията в здравната система. „Развитието й е скокообразно. Сред плюсовете е, че електронното здравно досие покрива цялото население. Същевременно информацията не служи пълноценно, само се събира. Нямаме обща визия накъде отиваме в здравеопазването, а това беше целта на Националната здравна стратегия. В здравеопазването не можем да правим стратегия за по-малко от 10 г.“, каза той. Оценката му за дигиталното здравеопазване към момента е 3.
Гергана Ненчовска, директор на дирекция „Информационни технологии и системи за здравноосигурителни плащания“ в НЗОК. „Електронизацията на процесите в НЗОК е в ход от старта й през 1999 г. и тя разполага с най-голям обем данни. В последните 2 г. централизирахме информацията. Върху базите данни трябва да бъде надградена аналитична система, която да бъде достъпна за множество потребители“, обясни тя.
Деян Прокопов, изпълнителен директор на „Гама консулт“, каза, че вече има видими стъпки в дигитализацията, въпросът е дали и за кого са видими и полезни данните. „И диагностично-свързаните групи, и изкуственият интелект почиват върху данни. За да имаме и двете, ни трябва здравна информация. В България е сериозна грешка, че се правят системи, без да се дефинира какви данни ще обработват те и по какъв начин“, каза Прокопов и даде примери за документи само на хартия, които не минават през здравната информационна система.
Ваня Чонева, изпълнителен директор на SuperDoc, подчерта, че дигиталният преход е постоянен като еволюцията поради непрекъснатото развитие на иновациите. „Липсата на структуриран подход в прилагането на иновация като телемедицината е най-притеснителна – тя се явява като кръпка в системата. Само през октомври 300 000 души са запазили час за здравна консултация онлайн, но специалистите, които могат да предложат удобни решения не са интегрирани в системата. Иновациите изпреварват нашата възможност да ги имплементираме, няма и стандарти“, каза тя.
Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства, говори за ролята на паралелната лекарствена дистрибуция като механизъм за решаване на случаи на лекарствен недостиг. „В Европа паралелната търговия с лекарства е напълно легитимна и дори се поощрява. Паралелната дистрибуция работи на фона на излишъци от лекарствени продукти и няма интерес от дефицит на националните пазари“, обясни тя. Боряна Маринкова каза още, че предложените в момента промени в ЗЛПХМ за СЕСПА са ненужни и препоръча отстраняване на коментарите от одитния доклад като по-рационален подход за постигането на качество в системата. В България няма дефицит на лекарства, допълни тя.
Maтей Мисар, основател и управляващ директор на Carebot, Чехия, който представи иновативно решение с приложение на изкуствен интелект в образната диагностика. „Той може да повиши ефективността на диагностиката до 25% в клиничната практика. 64% от чешките болници използват изкуствения интелект“, посочи Мисар. Нямаме достатъчно лекари и ИИ няма да ги замени, но лекарите, използващи ИИ ще заменят тези, които не го използват, допълни той.
Адвокат Мария Шаркова от “Шаркова и партньори” модерира последния панел „Добри практики в здравния сектор в България и региона“.
Д-р Георги Славчев, партньор и научен директор на НТА, обясни, че в основата на добрите практики стои вземането на решения, а за тях са нужни доказателства и даде пример: „За да оценим въздействието на дадено заболяване в обществото, правим оценка на всички разходи за него. Над 195 000 хора в трудоспособна възраст страдат от мигрена, 270 млн. лв. за пропуснатите икономически ползи – вижда се, че то трябва да бъде включено в заболяванията, чието лечение се реимбурсира от НЗОК“.
Д-р Асен Келчев, началник на Отделението по кардиохирургия в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център“, подчерта, че оперативното лечение е на върха на пирамидата и показа как са внедрени иновативни техники като миниинвазивната кардиохирургия в неговата структура. Основният принцип е екипна работа и обучение от чужди водещи специалисти, а целта е на пациентите да се помага в България вместо да ходят в чужбина. „Първи сме във въвеждането на биологични аортни клапи у нас, но не това е важното, а че те вече са достъпни за българските пациенти“, каза д-р Келчев.
Надежда Рангелова, съосновател на фондация “За доброто”, представи резултати от проекта „Светулка“ за качествена промяна на лечебната среда в детските отделения. „Последните ремонти са правени преди 30 г. и явно това не е приоритет за държавата. Изграждаме в отделенията кухненски боксове, осигуряваме обезопасяване на детските легла и функционални места за принадлежности за родителите – дребни на вид неща, но решения на натрупани проблеми“, каза тя.