Здравните показатели на населението са лоши, необходими са мерки като идентифициране на рисковите групи, здравно образование от ранна възраст, стратегия в здравната политика
Институции, бизнес, лекари, пациенти, обществени организации трябва да се свържат в здравна екосистема, за да имаме по-успешни резултати в здравеопазването. В България има добър достъп до медицински иновации, но е необходимо да се засили взаимодействието между отделните звена и да се вземат стратегически решения в сектора. Лошите здравни показатели на населението няма да се подобрят, докато не задействат скринингови програми за социалнозначимите заболявания. Тези изводи обединиха участниците в 10-тата юбилейна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от в. „Капитал“. Дискусиите може да бъдат проследени на запис в Youtube канала на „Капитал“.
Целта на форума бе да обобщи какво се случи в медицината у нас и по света през последните 10 години и да представи визия какво предстои.
Първият панел „Последните 10 години на българското здравеопазване“ предложи интересни дискусии, модерирани от доц. д-р Антон Тонев, съветник на министъра на здравеопазването.
По темата „Преход към дигитализирано здравеопазване“ говори Борис Костадинов от „Информационно обслужване“, който представи извършеното до момента, сегашните и бъдещите възможности на НЗИС. Чрез нея държавата вече може да проследява в реално време заболеваемостта и имунизационната дейност. „Всеки ден се обработват 1,7 млн. транзакции, в пациентски досиета са постъпили над 38 млн. прегледа за 2023 г. Тези числа са 14 млн. рецепти, 22 млн. направления, 18 млн. резултати от изследвания, 2 млн. хоспитализации и 1 млн. имунизации“, каза Костадинов. Числата показват, че дигиталната трансформация е не само възможна, но и успешна.
Панелната дискусия „Медицинските победи и очакваната институционална подкрепа“ започна с представяне на акценти в управлението на НЗОК от нейния управител Станимир Михайлов. „Акцент в работата на институцията е планирането и прогнозируемостта, предстои разширяване на аналитичната дейност. Бюджетът е нашата стабилна основа. Проектът за 2024 г. ще бъде по-голям, заложено е увеличение, разпределено по всички разходни пера без административна дейност. Предвиждаме стимулиране на дейности по профилактика и дейността на лечебни заведения в отдалечени райони“, каза Михайлов. Контролът е гаранция за сигурност и за целта разчитаме здравноосигурените да участват, като съдействат при проверки и подават сигнали за неполучена дейност и лекарства, добави той. Ще се засилят проверките и ще се проследяват записите в НЗИС в реално време. Акцент е и електронното здравеопазване, което също подпомага контрола. Вече има техническа възможност за контрол на лекарствените продукти, прилагани в болниците, и чрез верификационните кодове, с които работи системата за верификация на лекарствата. Интеграцията на системите ще позволи механизъм за проверка на подадените от лечебните заведения данни за приложени лекарства спрямо данните на системата за верификация на лекарствата.
Презентация на тема „Намаляване на смъртността от инфаркт. Следваща цел: Национален кардиологичен план“ представи доц. д-р Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). „През миналите 10 г. в кардиологията се случиха много важни неща благодарение на колаборацията и мъдрото управление на здравната каса и институциите. Има революция при лекарствата, но най-важното бе борбата с инфаркта чрез създаването на мрежа от инвазивни кардиологични центрове, които поеха животоспасяващото лечение при остър инфаркт. Смъртността от инфаркт намалява през годините. Предстои обаче да погледнем надолу, защото инфарктите са само върхът на айсберга. Проблемът е да идентифицираме хората със сърдечносъдов риск, за да не се допускат остри инциденти. Необходима е стратегия за действие, вече създадена с инициативата за Европейски план за сърдечносъдово здраве, който да бъде адаптиран и въведен в отделните държави. „Очакваме тази инициатива да заработи и у нас, работи се от няколко години по нея, предстои създаването на Алианс за сърдечносъдово здраве на 15 декември“, каза доц. Трайков. Акценти са превенцията, профилактиката, ранното лечение, както и рехабилитацията.
„В подкрепа на това разработваме модул за профилактичен календар, който ще информира какви прегледи и изследвания може да си направи човек“, коментира доц. Тонев. Предстои въвеждане на програма за лечението на инсулта, която да повтори направеното при инфаркта.
„Болничната смъртност от инфаркт беше 20%, сега е 5%, но броят на инфарктите се увеличава. С инсулта нещата са катастрофални, има само добре работещ 1 строук център, но спешната помощ не може да доведе пациентите в болница до 4-ия час. За да се подобрят показателите, промените трябва да започнат от основите на системата. НЗИС е чудесна система, но докато не можем да черпим данни от нея, тя е тегоба за нас, защото въвеждаме информацията 2 пъти“, коментира проф. Иван Груев, научен секретар на ДКБ.
Темата „Намаляване на смъртността от рак на белите дробове“ бе представена от Милена Органджиева, управляващ директор за България, Северна Македония и Косово на MSD. „Преди 10 г. карцином на бял дроб беше смъртна присъда. Важен показател за справянето с лечението е 5-годишната преживяемост – тя е налице при 3 до 4% от заболелите през 2010 г. в България“, каза тя. През годините досега тя се увеличава с 45%, удължила се е и общата преживяемост, и то с много добро качество на живот, допълни тя. България има добре написан Национален антираков план, заложени са 6 скринингови програми и финансиране, но всичко това все още не работи. Ако искаме да продължи да се увеличава преживяемостта, скринингът е задължителна стъпка.
„Под 10% от здравите хора реално търсят какъв скринингов метод да използват спрямо опорни фактори като възрастта на пациента. Предстои промяна в парадигмата за предлагане на тези скринингови програми, за да се повиши ефикасността им, защото само масовото им приложение води до подобряване на общите резултати. Трябва ни обща система, където информацията да идва в готов вид и всеки да може да се възползва от нея“, коментира доц. Тонев.
По темата „Ранно откриване, прецизна диагностика, съвременно лечение – умни инвестиции за по-добри здравни резултати“ говори д-р Светослав Ценов от Астелас. „Крайно време е бизнесът да бъде възприеман като партньор в здравната система. Новите терапии и персонализирината медицина се случват всеки ден, но не са добре имплементирани у нас, защото е необходима екосистема и всяка иновация да се прилага в точния момент, а той е възможно най-ранният момент“, обясни той. Европейската цел е ваксинацията срещу HPV е да обхване 95%, а у нас е 3%. В Португалия е 95%, но системата за ранно информиране започва от ниво училище. Ваксинацията би довела до увеличаване на БВП с над 120 млн. лв. Д-р Ценов даде пример и със скрининга срещу колоректален карцином – у нас е 5%, докато таргетните нива за Европа са 95%, който може да бъде подпомогнат от дигитализацията.
Председателят на УС на БЛС д-р Иван Маджаров обобщи какво е нужно, за да се съхранят и развиват медицинските кадри, за да не изпитваме негативите на дефицита. „Трябва да въоръжаваме лекарите с продължаващо медицинско обучение като задължителен процес, за да осигуряваме високо качество при пациента“, каза д-р Маджаров. Ако не се поддържа високото професионално ниво при всички лекари, следват трудности при въвеждането на иновациите, включително и дигитализацията. „В БЛС сме притеснени, че начинът, по който се опитват да бъде наложена дигитализацията на предписването на лекарства на лекарското съсловие извън общопрактикуващите лекари, по-скоро би го опорочил и превърнал в нещо неприятно, а трябва да е удобно в ежедневната практика“, допълни той.
„Няма обективна пречка, нито технически причини пред дигиталното изписване на лекарствата. Хартиеното изписване на лекарства също е вид технология, сега просто я сменяме. Въпросът е какво направиха останалите 2 съсловни организации освен БФС, за да се популяризира дигиталното изписване, докато течеше периодът на двата типа изписване. Въпросът е защо някой не иска да изписва електронно“, коментира Димитър Маринов, председател на УС на БФС.
„Наличието на технология не означава, че трябва да бъде задължителна, иначе се връщаме към друг тип социална система. Това е прогрес – той се налага, когато е удобен, а не когато някой реши да го налага“, отговори д-р Маджаров.
„Биомаркерни тестове в борбата с рака: откриване, лечение и надежда“ бе темата на д-р Михаил Михов, медицински директор за България и Румъния на Amgen. „През 2004 г. са били таргетирани 2 генетични мутации при белодробния рак, сега са десетки. За да започне един пациент лечение с таргетен препарат, трябва да има доказана мутация чрез биомаркерен тест. Сега голяма част от тестовете се плащат от пациентите у нас, част заплащат фармацевтичните компании, но няма единен механизъм как да става това“, обясни д-р Михов. Без тези изследвания и лекарите нямат точната информация, за да изписват необходимата терапия. „В ново проучване за достъпа до биомаркерна диагностика в ЕС страните са разделени на 3 групи, като в тази с лош достъп са само България, Румъния и Словакия. В Румъния бе решено от 2024 г. да се финансират тези изследвания“, допълни той.
За проследяването на ефекта от терапията говори проф. Александра Савова, дф, член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП). „Наличните източници на здравни данни позволяват да се генерират резултати от реалната клинична практика, които дават възможност на управляващите да вземат решения и да се предоговарят условията за финансиране на терапии. От средата на 2019 г. стартира платформа за събиране на данни за ефекта от всеки лекарствен продукт – първо в 40 лечебни заведения, които изпращат данни на всекидневна или седмична база“, обясни проф. Савова. Чрез тях се проследява ефектът на терапии на онкозаболявания, социалнозначими, редки и други заболявания в реалната практика, извън идеалните условия на клиничните проучвания. Анализите служат да видим изразходваме ли рационално публичните средства за лекарства и какво е мястото на терапиите, подхождайки персонализирано към пациентите.
Вторият панел на дискусията бе посветен на следващите 10 години на българското здравеопазване с модератор Тодор Воденичаров, представител на работодателите в Надзорния съвет на НЗОК, управител на Siemens Healthineers България.
Лекция на тема „Следващите 10: Постигане на здравния потенциал на България“ представи Анна Козиел, старши специалист „Здравеопазване“ в Световната банка.
„Първото послание е: информацията е от значение, защото помага да приоритизираме и управляваме процесите по-добре. Второто е, че знаем какво трябва да се направи. Третото е, че промяната, реформата в здравната система е възможна“, каза тя. Козиел отбеляза, че здравната грамотност в България е най-ниската в ЕС въпреки подобрения достъп до интернет. Преждевременната смъртност у нас е най-високата в ЕС по данни за 2020 г., България е най-големият консуматор на тютюневи изделия и все още има най-много смъртни случаи вследствие на тютюнопушене, както и най-високото прахово замърсяване на въздуха. Същевременно само малка част от хората се възползват от профилактичните дейности и доверието във ваксинопрофилактиката е сред най-ниските нива в ЕС и сред населението, и сред лекарите. Тя постави акцент върху превенцията и профилактиката като основни начини за запазване и развитие на човешкия капитал.
На тема „Глобалните тенденции в здравния сектор и доколко България е част от тях“ говори Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа. Основните предизвикателства пред здравните системи са, че няма подготовка за осигуряване и финансиране на ефективни здравни услуги според обществените очаквания. Освен това през 2024 г. всеки 3-ти здравен специалист ще навлезе в пенсионна възраст. Пациентът пък не се въвлича достатъчно в предоставянето на здравни услуги. Тенденция е отдалечаването от концентрираното предоставяне на здравни услуги от болниците.
В панелната дискусия „Големите медицински очаквания“ проф. д-р Иван Груев, научен секретар на ДКБ, представи темата „Модерен подход към скрининга и профилактиката в кардиологията чрез модернизиран лабораторен панел“. „Ако съдим по сърдечносъдовия риск, България не се намира в ЕС, а в Съветския съюз или Северна Африка според европейските данни. Те са част от европейските гайдлайни вече от 2 г., но не съществуват в българските бази данни. Затова ДКБ отделя средства, за да се създаде такъв софтуер и да излиза за българските лекари. Най-ниската средна продължителност на живота в ЕС е в България, за мъжете разликата твърдо е с 10 г.“, каза той. Сред основните проблеми у нас са дислипидемията и високият холестерол – процентът на пациентите под контрол е под 12%. Проф. Груев очерта кои рискови групи пациенти се нуждаят от допълнителни специализирани изследвания и какви трябва да са те според съвременните препоръки и практика.
Попитан каква оценка би поставил на българското здравеопазване, проф. Груев каза: „Четири. Единственият значим пробив е по отношение на интервенционалното лечение на миокардния инфаркт, всичко друго не се увенчава с успехи. Внесохме доста предложения, досега нищо не е взето предвид. Решаването на въпросите на парче не носи добро в никоя сфера“.
Темата на чл.- кор. проф. д-р Цветалина Танкова, дмн, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, бе „Борба с кардиометаболитния синдром“. Тя проследи взаимовръзката и нуждата от превенция при диабет, сърдечносъдово заболяване и бъбречно заболяване. „Изключително висок – над 30-40%, е процентът на хората с диабет и бъбречни увреждания, сърдечносъдови увреждания и др. Съчетанието на диабет, сърдечносъдови заболявания и хронично бъбречно заболяване увеличава смъртността при хората с диабет“, каза тя. Новата парадигма в лечението на диабета е кардио-ренално-метаболитен комплексен холистичен подход. Нейната оценка на българското здравеопазване по отношение на диабета е „много добър 4,5 – 5“.
„Хроничното бъбречно заболяване – неподозираната криза или защо е необходим национален скрининг за хронично бъбречно заболяване (ХБЗ)“ бе презентацията на проф. д-р Емил Паскалев, дмн, началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение в УМБАЛ „Александровска“, председател на Българското дружество по нефрология и адв. Христина Николова, председател на УС на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания. „Бъбречните заболявания, водещи до хронифициране са тихи заболявания, без симптоми и трудно се откриват. Симптоми като лека умора, липса на концентрация, тежест са подценявани от пациентите. От 10 души с бъбречно заболяване само един е диагностициран в ЕС, а у нас е под 1“, каза адв. Николова. Късното откриване води до нужда от диализа и при късмет на пациента – бъбречна трансплантация. „Превенцията е от изключителна важност, хроничните бъбречни заболявания са 3-тата най-бързо прогресираща причина за смъртност и до 2040 г. ще бъдат сред 5-те основни причини за смърт“, отбеляза тя.
„Безспорно необходим е национален скрининг. Старият скрининг за ХБЗ показва честота 12,84% – приблизително всеки 8-ми българин боледува, но от 10 души с ХБЗ само един знае, че го има“, каза проф. Паскалев. Сред основните причини са диабетът, артериалната хипертония и останалите сърдечни болести. Огромен проблем за България е, че от 6 млн. население, 2 млн. имат някакво хронично заболяване. Един базов показател за бъбречното здраве е изследването на серумен креатинин, но то не е задължително и всеки трябва да го прави на своя отговорност, а трябва да се въведе като задължителен елемент при общопрактикуващите лекари – поне 2 пъти годишно по мое мнение, но дори и веднъж, каза проф. Паскалев.
„Всичко казано дотук е много позитивно, а ако бях министър, щях на първо място да въведа контрол. Трябва да се работи по отношение на контрол на пушенето, събираемостта на здравните вноски, инвестиции в хора – да има достатъчно лекари и сестри с експертиза, които могат да променят системата“, препоръча Анна Козиел.
Първи презентатор в дискусията върху това, какво ще пренесем от последните в следващите 10 години с модератор д-р Славейко Джамбазов, дм, управител на HTA, бе Дейвид Бърнстейн от Harvard Business School. Неговата тема бе „Здравеопазване, основано на стойността – концепция и предимства“ с фокус върху резултатите за пациента. „Резултатите са най-важни за пациентите и трябва да разходваме средства, когато са свързани с резултати. След хирургично лечение например често не се говори за резултатите, за тяхното измерване“, каза той. Основната мисия на здравната система е ценността за пациента, а тя се измерва, като разделим резултатите за пациента на цената, срещу която ги доставяме. Организираме здравната грижа около лекаря, а фокусът трябва да се премести върху пациента. Плащането трябва да се обвърже с резултатите за пациента, препоръча Бърнстейн.
Темата „Трансформацията от болнично към амбулаторно лечение на очните заболявания“ бе представена от проф. д-р Александър Оскар, дм, началник на Клиниката по офталмология в УМБАЛ „Александровска“. „Приблизително 50% от възрастните и 25% от децата по света имат форма на зрителна увреда. Около 40% от всички нарушения на зрението се дължат на рефракционни аномалии, като късогледството вече има пандемични мащаби. Другите водещи причини са катаракта, макулна дегенерация, глаукома, диабетна ретинопатия и др.“, каза проф. Оскар. Той разгледа разходите за лечение на очни болести и акцентира върху факта, че в 80% от случаите зрителните увреждания са предотвратими и усилията трябва да бъдат насочени към превенция и адекватно лечение.
За борбата с фалшивите лекарства говори Илиана Паунова, изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ). Нейната тема бе „Мястото на Системата за верификация на лекарствата в информационната свързаност на здравеопазването в България“. „Вече 5-та година тя работи добре, много е независима и завършена, но това не значи, че не може да се интегрира с останалите системи в здравеопазването. Европейският хъб интегрира 28-те системи за верификация на страните в ЕС, интегрира производителите на лекарствата в ЕС, паралелните търговци, аптеките, търговците на едро“, обясни Илиана Паунова. Здравната каса предприе стъпки за проследяване на онколекарствата, като нейната система, регистрите на ИАЛ и системата за верификация на лекарствата са свързани, работят в синхрон и от септември този процес е факт в сътрудничество с „Информационно обслужване“. Надявам се, че през следващите години всички системи в лекарствоснабдяването ще са добре интегрирани и ще служат за необходими анализи в здравеопазването, каза още Илиана Паунова.
Ивайло Стойчев, мениджър проекти в „Информационно обслужване“, подчерта, че е постигнатата интеграция на системите защитава пациентите от фалшиви лекарства и позволява държавата да заплаща само лекарства, преминали през верификация. Той коментира и внедряването на електронните рецепти: „Лекарите трябва да бъдат убедени, че дигитализацията ще подпомогне тяхната работа и без информацията, която те трябва да подават, НЗИС не може да работи в тяхна помощ“. Благодарение на този процес вече има данни, че едно очно заболяване бързо се превръща в сериозен масов проблем и трябва да се вземат мерки.
Какви са измеренията на дефицита на лекари в доболничната помощ, разгледа д-р Гергана Николова, член на УС на БЛС. По отношение на дигиталните рецепти тя подчерта, че проблемът всъщност е в темата за генеричното заместване на предписваната терапия, а не в електронното изписване. „Личните лекари сме тези, от които всички изискват, за които няма отпуск и които същевременно трябва да се образоват. Започнахме 1400 общопрактикуващи лекари в София, сега сме 780“, каза д-р Николова и описа трудния процес на акредитация на лекарската практика, която позволява тя да обучава специализанти на държавна поръчка. На въпрос кои 2 неща би направила за по-добра доболнична помощ, тя отговори, че най-голямата болка на личните лекари е невъзможността по закон да работят с по-високо ниво медицински дейности въпреки нужните специалности и сертификация. Това е и една от пречките пред желанието на младите лекари да стават джипита.
Презентация на тема „Иновация ли е хуманността към децата пациенти и техните родители в България през 2023 г.?“ представи Кремена Кунева, съосновател на фондация „Даная“. „Когато говорим за комуникация и хуманност, иновации и изкуствен интелект, трябва да напомним, че в педиатричната помощ все още сме на ниво лоша хигиена, необезопасени креватчета, плащане за придружител и спане на пода в болничната стая“, каза Кунева. Педиатър у нас се става трудно, с работа на 3 места за минимално заплащане, а през 2021 г. дори не са обявени места за специализация по педиатрия. Ескалацията на проблемите в педиатрията се ускорява от един феномен – през 2018-2019 г. изведнъж изчезват 319 педиатри и никой не знае причината, обясни Кремена Кунева. Въпросът е кога ще се случи следващото пропадане и говорейки за демография, причината за ниската раждаемост у нас е, че не се грижим добре за децата според нея. Обществена ангажираност към проблемите на лекарите, здравно образование, взаимодействие между родители и медици са необходими за подобряване на детското здравеопазване.
Как работи нон профит болницата в САЩ, обясни Милена МакКартни, консултант на нон-профит организации, съосновател и СЕО на консултантската компания Ecurium. Тези болници обикновено предоставят скъпи услуги като спешна помощ, лечение на изгаряния, на редки болести, дългосрочни грижи за пациента, експериментални терапии и др. Финансирането идва от отстъпка от данъците и реимбурсация от държавата чрез социалната здравна застраховка за хора с ниски доходи и пенсионери, както и с дарения. Друга възможност е чрез преподавателска дейност и научни изследвания.
