В лечението на инсулта България изостава с 15 г., инвазивната кардиология трябва да се включи в борбата с исхемичните инсулти
България спешно се нуждае от Национален план за сърдечносъдово здраве, който да включва и програми за профилактика, и иновации в лечението. Прилагането на доказани от науката решения, навлизането на дигиталните технологии, подобряването на кадровото обучение и по-активното взаимодействие с пациентските организации са важни съставни части на визията за съвременно здравеопазване в областта на сърдечносъдовите заболявания, на които се дължи основният дял от смъртността у нас.
Около тези изводи се обединиха участниците в първата среща на Националния алианс за сърдечносъдово здраве, организирана от Дружеството на кардиолозите в България.
Срещата се организира в отговор на призива на Eвропейското кардиологично дружество за обединени спешни действия, насочени към намаляване на преждевременната заболеваемост и смъртност от ССЗ в страните от Европейския съюз и преодоляване на неравенствата в здравните грижи и показатели.
„В Източна Европа, включително и България, нивото на преждевременната смърт вследствие на ССЗ се задържа в плато, докато в западните страни намалява. Изоставаме в решението на тези проблеми, които не са наш патент“, каза чл.-кор. проф. д-р Асен Гудев, дмн, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
„Единият ми апел към хората, които вземат решения, е спешно да се обърне внимание на недостига на кадри, който залива спешната и извънболничната помощ, защото той ще залее и нас, които опитваме да се справяме с последствията от сърдечносъдовите заболявания. Другият апел е свързан с основните диагнози – миокарден инфаркт и инсулт. Докато при инфаркта осигуряваме съвременно лечение, терапията при инсулт в България изостава с 15 г. Апелирам инвазивната кардиология да се включи в борбата с исхемичния инсулт – това е единственият начин за осигуряване на достъпно съвременно лечение и ровнопоставеност на хората по региони“, каза доц. д-р Васил Велчев от УМБАЛ „Св. Анна“, дм, председател на Дружеството по интервенционална кардиология (BulSIC).
„България все още няма решение по отношение на автоматичните дефибрилатори, които да бъдат разположени на обществени места и да бъдат спасявани хора със синдрома на внезапна сърдечна смърт. Този въпрос трябва най-после да бъде решен и обучени хора, които не е необходимо да бъдат лекари, да могат да помагат. Другият проблем е, че хората със сърдечносъдови заболявания трябва да се лекуват предимно в болнични лечебни заведения. Дистанционен кардиомониторинг осигурява проект на БЧК за 500 души в района на Враца, който е пред старт“, каза д-р Надежда Тодоровска, зам.-генерален директор на БЧК.
„Обобщен анализ на здравната система в България – национални здравни показатели“ представи доц. д-р Михаил Околийски, експерт в СЗО. Целите за устойчиво развитие на ООН предвиждат справяне с определени проблеми до 2030 г., като акцентират върху намаляване с 25% на преждевременната смъртност от ССЗ, включително и на рисковите фактори за нея като тютюнопушене, консумацията на сол, физическа активност. Най-високата стандиртизарана смъртност е във Видин, най-ниската е в София – това е индикатор за неравномерно разпределена медицинска помощ, обясни доц. Околийски. „Профилактичните прегледи са задължителни, но само 38% от населението ги провежда, а контролните механизми не работят добре. Превенцията е недофинансирана, само 2% от здравния бюджет са за хроничните незаразни заболявания“, допълни той. Недостатъчната информираност на населението относно правата и ангажиментите е сред основните слабости на сектора. Хоспитализациите у нас са 315 на 1000 души, многократно над средното за ЕС. Липсват клинични пътеки за превенция на хипертония, остър коронарен синдром и диабет. Няма интегрирана национална лекарствена политика, високият дял на личните плащания пречат за придържането към терапия. Фармацевтичните разходи на глава от населението отрежда на България 4-о място в ЕС.
„Свръххоспитализациите се дължат до голяма степен и на факта, че около 30% от тях се дължат на болници, които са технологично изостанали и така се изкривява статистиката. Необходими са високотехнологична болнична помощ, а не просто от добре разпределени структури“, каза д-р Иван Маджаров, председател на УС на БЛС. Отговорностите на отделния човек са изключително ниски, необходим е механизъм за стимулиране на хората да провеждат профилактични прегледи – например чрез промяна в здравноосигурителната тежест или чрез друг подход, допълни той.
По темата „Секторна здравна стратегия – риск-базирани програми за първична и вторична превенция“ говори проф. д-р Арман Постаджиян, дм, председател на Българската лига по хипертония. „И сега е разписано задължение на личния лекар да формира група на риска сред пациентите си, но при липсата на финансиране тази мярка няма естествено продължение в повече изследвания и достъп до специализирана помощ за тези пациенти“, каза той.
„Съвсем актуален е призивът на европейското дружество за превенция, навременно лечение и рехабилитация на ССЗ. За да се осъществи това, имаме нужда от данни. Актуален е и призивът за електронизация на здравеопазването. В Естония например тя обхваща всички участници в здравната система, които събират и ползват здравни данни. У нас това става откъслечно, предимно за целите на реимбурсирането. Имаме някои добри дигитални практики благодарение на ентусиазма на неправителствени организации. Нека това да не са индивидуални практики, а да имаме вече стратегическо приложение на национално ниво“, апелира проф. д-р Иво Петров, дмн, началник на Клиниката по кардиология и ангиология в „Аджибадем Сити Клиник – Сърдечносъдов център“ , председател на Българското дружество за ендоваскуларна терапия (BSET).
„ДКБ участва в европейски инициативи в областта на ССЗ и знаем, че намирането на данни е изключително предизвикателство. Предоставяме качествени данни, но е необходимо изграждането на национални регистри – това е пътят към изграждането на национална стратегия в областта на ССЗ. Държавата трябва да поеме администрирането на такива регистри, това е национална политика, която ще даде яснота за размера на проблема и насоки за решение“, каза доц. д-р Мария Токмакова, дм, началник отделение към Кардиологична клиника в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Тя отбеляза още, че у нас никъде не се залагат индикатори на качеството на здравната грижа.
Първият лектор по темата „Лекарствена политика и достъп до иновативни здравни решения“ бе д-р Александър Симидчиев, началник на Отделението по неинвазивна диагностика в МИ на МВР, Сдружение „Въздух за здраве“. Съвременната медицина е свързана с това как се свързваме и как комуникираме в екипи, каза той. „Вече трябва да знаем какво се е случило вчера, за да предвидим какво ще се случи утре. Дори трябва да имаме данни какво се случва в реално време“, обясни д-р Симидчиев.
Той акцентира върху значението на качеството на въздуха за здравето, който е много подценяван, но по отношение на индивидуалното здраве заема 50% от влиянието на различните фактори.
Високата заболеваемост води до по-високи разходи за лекарства и повече дни нетрудоспособност, каза доц. Зорница Миткова от Центъра по компетентност и здравни анализи към МУ-София. Програмите за превенция водят дългосрочно до спестени разходи. „Терапията за сърдечносъдови заболявания като цяло е достъпна за пациентите в работоспобна възраст, но се наблюдава повишено изписване на определени лекарства. Разходите на НЗОК нарастват, въпреки че цените на лекарствата са непроменени. Контролът на хипертонията и превенцията водят до 300 000 лв. спестявания на НЗОК годишно, а намалението на гликирания хемоглобин с 1% води до 20 000 млн. спестени разходи за 4 г.“, допълни тя.
„Ролята на пациента става все по-важна в обществото, а той самият започва все повече да се информира. Здравето е лична отговорност, но влиза и в по-голямата рамка на общественото здравеопазване. При сърдечносъдовите заболявания прескачаме границите на личната отговорност“, каза адв. Христина Николова от Сдружението за развитие на българското здравеопазване, член на НС на НЗОК. Според нея превенцията на сърдечносъдовите заболявания трябва да започва на по-ниска възраст у нас и да ангажира широк кръг институции и организации, не само здравните.
„Винаги сме защитавали принципа на медицината на доказателствата – пред НЗОК сме защитавали доказани и ефективни решения, които пестят разходи, но след това някой еднолично ги премахва. Надяваме се институциите да приемат силата на науката. Не можем да оставим невежеството да е сила, след като искаме да се модернизираме като общество. Европейският план не е само превенция и се надявам, че ще имаме възможност да въвеждаме иновативната терапия с партньорството на БЛС и НЗОК. Ние сме част от международната научна общност“, коментира проф. Гудев.
„Големият проблем е, че цялата ни здравна система е обърната пирамида – очаква се тежък срив в броя на общопрактикуващите лекари, защото си отива цяло поколение, критично малко са и сестрите. Трябва да имаме не само добра база данни и добро електронно здравеопазване, но и да започнем промени на всяко ниво в сектора и да продължи подобряването на качеството на образованието. Не е достатъчно и обучението на пациентите“, каза проф. д-р Снежана Тишева, дмн, началник на Първа кардиологична клиника към УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен. Тя призова пациентските организации към активност в тази посока.
Доц. д-р Васил Трайков, дм, завеждащ Отделението по инвазивна електрофизиология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“, обърна внимание върху проблема внезапна сърдечна смърт и нуждата от обучение на цялото население за кардио-пулмонална ресцуцитация. „Колкото по-рано се намесим, даже още преди да бъде доставен дефибрилаторът, толкова по-голям е шансът падналият на улицата да оцелее. Пациентските организации могат много да помогнат“, каза той.
„Дигиталните решения в здравеопазването се изразяват във време и информация. Здравеопазването е от секторите, които все още нямат ясна визия за дигитализация. Електронното здравеопазване трябва да бъде основата за всички останали приоритети в проекта за Национална здравна стратегия (2020-2030). Разработихме секторна стратегия за електронно здравеопазване, базирана на добри европейски практики“,
Мира Ганова, изпълнителен директор на Българския клъстър за дигитални решения и иновации в здравеопазването
„Дистанционното наблюдение и събиране на данни допълват лечебния процес и преодоляват неравенствата между различните региони. Като дружество трябва да стимулираме въвеждането на дигиталните технологии, като опосредстваме възприемането им и от населението, и от колегите. Те позволяват интегрирането на всички събирани данни и работата с големи масиви данни, чрез които се развива съвременната медицина“, доц. д-р Кирил Карамфилов, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“.
„Нововъведенията трябва да помагат на пациентите, но и да събудят интереса и ентусиазма у младите, защото е налице масово прегаряне. Или ще приемем предизвикателствата на 21 век, или ще се примиряваме с последното място в статистиките, което ни е отредено сега“, обобщи чл.-кор. проф. Гудев.
Запис от събитието може да гледате ТУК
