Експерти обсъждат необходимостта от Национален план за справяне със сърдечносъдовите заболявания
„Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт в страните от ЕС. Техният дял е 40% от смъртността при жените и 39% от смъртността при мъжете в страните, членуващи в Европейското кардиологично дружество. Основните диагнози са исхемична болест на сърцето и инсулт“, съобщи проф. Щефан Ахенбах, д.м.н., президент на Европейското кардиологично дружество (ESC). Профилактиката е основният подход за справяне със ситуацията, това е и основната цел на Плана за действие на Европейския съюз. По отношение на рисковите фактори България се посочва от ESC като пример, където за мъжете има 8 пъти по-висок риск от смърт от инсулт в сравнение с мъжете във Франция.
С лекцията на проф. Ахенбах започна първата среща на Националния алианс за сърдечносъдово здраве, организирана от Дружеството на кардиолозите в България и в. „Капитал“. Темата на срещата е „Подобряване на здравните показатели чрез национална програма за съвременно риск-базирано лечение на атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания“.
Целта е да започне дискусия за бъдещето на кардиологията, на лечението и диагностиката на пациентите, за определяне на сърдечносъдовите болести като приоритет у нас. В страната ни няма план за справяне със сърдечносъдовите заболявания, които от години са водещата причина за смъртност. Срещата се организира в отговор на призива на ESC за обединени спешни действия, насочени към намаляване на преждевременната заболеваемост и смъртност от ССЗ в страните от Европейския съюз и преодоляване на неравенствата в здравните грижи и показатели. Има спешна нужда от понижаване на смъртността от ССЗ в световен мащаб. Глобалният план за действие 25X25 на СЗО, който стартира през 2013 г., цели понижаване на преждевременната смърт, свързана с незаразни заболявания, с 25% до 2025 г. Смъртността вследствие на ССЗ е един от показателите, подлежащи в най-голяма степен на бърза промяна.
Проф. Ахенбах представи новите препоръки за профилактика и оценка на сърдечносъдовия риск, приети на конгреса на европейското дружество през август. Страните в ЕС са разделени на такива с нисък сърдечносъдов риск като Франция и Испания и такива с много висок, сред които е и България. Новост е двуетапният подход в справянето с основните рискови фактори – първо да се постигат междинни стойности на артериалното налягане, холестерола и след това прицелните стойности. За кръвното налягане например се препоръчва първо то да се задържи под 140 mmHg и след това да се върви към прицелните стойности между 120 и 130 mmHg. Целта е да не се демотивират пациентите, когато е трудно да се покрият прицелните стойности.
„Сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат много голямо предизвикателство. Без обединяване на широка експертна и обществена подкрепа няма да постигнем желаните резултати. Искрено се надявам да бъдем чути, крайно време е националният план за сърдечносъдово здраве да се случи. Ресурсът, отделян за кардиологична помощ, трябва да бъде много по-голям“, каза чл. кор. проф. д-р Асен Гудев, дмн, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. От сърдечносъдови заболявания страдат 1,6 млн. българи. Коварството е, че при много хора първата и единствена проява на болестта е смъртта, допълни проф. Гудев.
Проф. Фаусто Пинто, председател на World Heart Federation, отправи призив по повод утрешния Световен ден на сърцето – за осигуряване на достъпна медицинска помощ за сърдечно здраве чрез използване и на дигиталните технологии. Той подчерта, че сърдечносъдовите заболявания са предотвратими и лечение, когато има добре развита профилактика и достъп до съвременно лечение.
Дискусията продължава с теми като анализ на здравната система в България от българския представител на СЗО, секторна здравна стратегия – риск-базирани програми за първична и вторична превенция, лекарствена политика и достъп до иновативни здравни решения и др.
Запис от събитието може да гледате тук.