Здравната каса покрива само 1 млрд. лв. от него, за останалото пациентите плащат от джоба си

Темата накратко

  • Фармацевтичният пазар расте с 11% през 2020 г., най-силно скачат покупките на болниците.
  • Най-големите десет фармакомпании остават същите, като ръстът е от онкология и заради COVID.
  • Броят на аптеките е около 3000, веригите растат, множат се онлайн продажбите.

На фона на търсенето на маски и дезинфектанти през цялата минала година вероятно изглежда, че тя е била златна за фармацевтичния сектор като цяло. Е, бестселърите не са в основата на бизнеса, но ръст на пазара, логично, има. И за първи път от 2016 г. той отново е двуцифрен в стойност – 11%, като общите продажби на лекарства и продукти без рецепта достигат 2.286 млрд. евро (4.48 млрд. лв.) по данни на световната маркетингова и изследователска компания IQVIA.

Двигател на ръста са не толкова продажбите в аптеките, а покупките на лекарства в болниците, които нарастват с 23% през миналата година и вече са 479 млн. евро. Оборотите от лекарства в аптеките се увеличават с далеч по-скромните 7%, но пък през тях се извършват две трети от продажбите на лекарства в България на стойност 1.48 млрд. евро. По традиция двуцифрено увеличение имат аптеките при хранителните добавки, където продажбите са нараснали с 14% в стойност и достигат 326 млн. евро.

И докато бум сред лекарствата с рецепта в аптеките има при новите антикоагуланти (противосъсирващи кръвта лекарства), които се изписват като съпътстваща терапия на пациенти с COVID-19, и увеличението при тях е 30%, то при хранителните добавки за стимулиране на имунната система има ръстове от например 300%.

Миналата година за пръв път от десетилетия имаше и вълни на стихийно пазаруване и презапасяване с продукти от аптеките – през март-април и през октомври-ноември, последвани от спад в продажбите на целия пазар. Много характерно е било и масовото предписване и покупка на антибиотици като профилактика и лечение на COVID-19.

Минимални размествания

На корпоративно ниво 10-те най-големи като продажби фармацевтични компании, чиито лекарства заемат около 40% от продажбите в България, остават същите като през 2019 г., като има малки размествания в класацията след лидерската тройка.

„Най-голям ръст в топ 10 са генерирали Roche и MSD (филиал на Merck & Co), които имат силен растеж в болничния сегмент, предимно в онкологията. MSD се изкачи с две позиции в сравнение с миналата година и в момента заема четвърто място по продажби. Традиционно сред първите 10 имаме една българска компания – „Софарма“, чиито продажби са нараснали с 8.5%“, коментира Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България.

Освен американския концерн MSD и „Софарма“, които са заели по-предни позиции в класацията на най-големите фармацевтични компании, напред се е придвижила и още една американска компания – AbbVie.

Лука Чичов допълва, че конкуренцията извън топ 10 също е голяма и четири компании са отчели двуцифрен ръст през миналата година. Това са AstraZeneca, Johnson&Johnson, Astellas и Ewopharma. Най-големите скокове в продажбите на компаниите през последните години продължават да се дължат на терапиите за онкология и те са продиктувани от нови продукти.

През миналата година една от компаниите в топ 10 – английско-американският концерн GlaxoSmithKline, взе решение да закрие офиса си в България, както и в още 15 други източноевропейски държави, и да прехвърли продажбите си само на дистрибутор. Решението изглеждаше напълно внезапно и породи притеснения, че и други от големите могат да се оттеглят. Заради регулаторния натиск върху цените всяка година около 500 продукта се дерегистрират от България по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата, като между тях има и лекарства без аналог.

У дома с главоболие и притеснение

Изминалата година рязко е променила фокуса в групата на регистрираните лекарства без рецепта и хранителните добавки. Като цяло продажбите са нараснали с 9% в сравнение с 2019 г. и достигат общо 594.5 млн. евро, коментира Чичов.

Много традиционни продукти бележат спад. В аптеките това са продуктите за кашлица, които се свиват с 10%, болкоуспокояващите за деца – 11%, и респираторните и антиалергичните продукти – с 8.5% спад. Известните марки за възпалено гърло са били по-слабо търсени. И докато противокашличните продукти са били в застой, тези срещу настинка и грип са отбелязали 9% ръст.

Бестселърите обаче са други. „Най-забележим ръст имат болкоуспокояващите за възрастни, чиито продажби в стойност нарастват с 12% и лекарствата за профилактика на инфаркт – с 22%“, отбелязва Чичов.

Така от статистиката на продажбите излиза, че най-голямата категория при лекарствата без рецепта – тази на болкоуспокояващите, е получила допълнителен тласък около корона вълната и че изолацията е била съпроводена с болки и притеснения за евентуален инфаркт.Бюлетин

Бюлетин „Ритейл“

Седмичен бюлетин с най-важното от ритейл сектораВашият emailЗапишете се ›

При добавките цели три групи получават два пъти през годината своя звезден миг – това са витамините, минералите и имуностимулантите. По принцип повечето антикорона рецепти на лекарите включваха витамин Д, цинк, селен, магнезий, витамин С и имуностимуланти.

„Пикът на продажбите в тези категории се вижда ясно около двете вълни на COVID-19 (март-април и след това октомври-ноември), като отчасти тук можем да говорим и за презапасяване. Ситуацията около COVID повиши значително търсенето на имуностимуланти (предимно продукти без рецепта), като при някои от тях наблюдаваме трицифрен ръст на продажбите“, казва Лука Чичов.

Той допълва, че пазарът на лекарства по лекарско предписание продължава да бъде доминиран от антиревматоидни средства, които традиционно заемат 3 в първите 10 най-изписвани продукта, а най-силни ръстове отбелязват антикоагулантите и новото лечение за спинална мускулна атрофия – заболяване, което засяга деца и за което доскоро нямаше открито лечение.

Окрупняването на аптеките

По данни на IQVIA общият брой на аптеките в България запазва своето ниво от малко над 3000 активно работещи, независимо че през годината някои обекти са затворени, а други – отворени. Основният процес на пазара продължава да бъде консолидацията.

„Две от най-големите национални аптечни вериги, SCS и SOpharmacy, се обединиха през 2020 г. Подобни ходове, от една страна, увеличават обема на бизнеса, а от друга, правят допълнителните предложения като програми за лоялност, онлайн продажби и други по-ефективни“, коментира Чичов.

Той допълва, че електронните продажби от аптеките непрекъснато се увеличават и все повече вериги аптеки въвеждат онлайн опции и съответно доставка до дома. „В началния пик на пандемията през пролетта онлайн продажбите нараснаха до такива темпове, че търговците на дребно бяха затруднени да задоволят и изпълнят всички поръчки навреме. Ситуацията в момента е значително подобрена и електронната търговия ще продължи да расте“, смята Чичов. Той допълва, че през миналата година за пръв път в България е въведен и моделът „click and collect“, при който пациентът купува лекарството онлайн и го взема след това от конкретна аптека в удобно за него време.

През миналата година държавата реши да отвори врата пред инвеститор, който да направи верига вендинг машини по селата, от които със съвет на фармацевт онлайн и рецепта да могат да се купуват и лекарства с рецепта. Фирмата беше обявена за инвеститор първи клас, но само няколко дни след това държавата се отказа, тъй като не беше дала равен достъп на всички желаещи до тази възможност.

В същото време в много държави в ЕС, както и по света, пациентите имат възможност да получат лекарствата си у дома. От края на миналата година в България заработи и електронна рецепта, но засега тя може да се ползва само във физическа аптека.

„Пандемията около COVID-19 ни показа очевидната необходимост от въвеждане на дигитализация на здравните услуги. Има нужда от ясна регулаторна рамка и инфраструктура, върху която да се стъпи при организацията на различни услуги около телемедицината. При необходимост електронната рецепта може да се изпрати директно до аптеката, от която пациентът може да закупи лекарствата си онлайн и това лекарство да се достави директно до дома му“, казва Чичов. Той припомня, че по-голямата част от аптечните вериги в България имат онлайн магазини и предлагат доставка до дома, но по закон това важи само за лекарства без рецепта, хранителни добавки и козметика.

Автор и източник: Десислава Николова за Капитал