Сдружение на лекари предлага мерки за намаляването на бройката им
България е на първо място по брой лекувани пациенти в болница в ЕС, като лежалите в болнични заведения на 1000 души население превишават с около 50% средния брой в ЕС, съобщават в свой анализ от сдружението „Български лекари за ново здравеопазване“. През последните години при 7 млн. души население хоспитализациите са около 2.3 млн. годишно и продължават да нарастват. Анализът допуска, че по-голямата част от тези приеми са излишни, тъй като хроничните заболявания могат да се лекуват ефективно и в доболничната помощ.
Лекарите посочват още, че България е на трето място в ЕС по брой болници за активно лечение. От проучването се разбира, че в страната почти липсват обаче болници за продължително лекуване, долекуване и рехабилитация и за палиативни грижи.
Големият брой болници в България (около 360) дълго време беше считан за голям минус на системата, но по време на пандемията широките възможности за лечение и големият брой легла започнаха да бъдат смятани за плюс.
Защо има толкова пациенти в болниците
Основните причини за високия брой на хоспитализации в България са посочени още в доклада на Световната банка от 2015 г. – голям брой здравни услуги, които могат да се осъществяват в доболничната помощ, се извършват в болниците, а дори и пациентът да се лекува в доболничната помощ, затрудненията да получи направление за високоспециализирани изследвания като компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс са толкова големи, че приемът в болница остава най-лесният начин за тяхното провеждане. Само за пример, при листа от 1500 пациенти личните лекари имат право само на 1-2 талона за образни изследвания от този тип за тримесечие.
Анализът на лекарите допълва, че причината за големия брой хоспитализации е и че някои от лекарите специалисти работят едновременно в доболничната и болничната помощ и в някои случаи получават допълнителни финансови стимули, ако насочат пациент за прием в лечебно заведение.
Според резултатите от проверките на здравната каса пациентите, страдащи от повече от едно хронично заболяване, постъпват няколко пъти годишно в болница, за да могат да бъдат лекувани всички техни страдания.
Какви са решенията
Според лекарите е необходимо да се изградят стандарти, според които да се прецизира нуждата от прием в болница за всеки пациент. Освен това лекарите смятат, че трябва да се развие и финансира доболничната помощ и да бъде ограничена административната натовареност на общопрактикуващите лекари и тесните специалисти в амбулаторната практика.
Анализът препоръчва да се преразгледат финансовите параметри на съществуващите клинични пътеки, по които НЗОК плаща за лечението в болница и поетапно да се въведе плащане по диагностично свързани групи, при които се плаща в зависимост от качеството на лечение и за всички придружаващи заболявания на пациента. Лекарите настояват за реална оценка на труда на персонала и справедливо разпределение на ресурса между отделните медицински специалности.
Анализът предлага въвеждане на официален индекс на болниците, който отчита качеството на лечение максимално обективно, за да може да се подпомогнат оценката на реалните нужди от лечебни заведения по региони, както и свободният избор на пациента.
Лекарите предлагат и доплащане от пациента, което да ограничи ръста на хоспитализациите. Това според тях би могло да бъде потребителска такса, обвързана с генерираните по време на болничния престой разходи, когато се касае за планова лечебна дейност. Подобна такса на база на „стойността“ на заболяването обаче би дискриминирала пациентите и би ги лишила от нужни операции и скъпоструващо лечение. Химиотерапията например е планова дейност, явява се едно от скъпите лечения, но без нея няма надежда за излекуване на пациентите.
Източник: Капитал
