Здравната каса ще търси парите за лечение от причинители на катастрофи, побойници и самоубийци
Държавата ще регламентира законово възможностите за доплащане в болниците. Това предвиждат промени в лекарствения закон, с чиито преходни и заключителни разпоредби се променят и още няколко здравни закона.
До момента болничните доплащания са част от наредба за достъпа до медицинска помощ. Според предложението сега пациентите ще могат да доплащат само по собствено желание за три вида услуги – подобрени битови условия, допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни или общи грижи и избор на лекар или екип от медицински специалисти. Какво влиза в допълнителното обслужване ще бъде определено пък в наредба на здравния министър.
И в момента всички болници имат тарифи какво се доплаща от пациентите при лечение, като тарифите освен това са публикувани и на сайта на здравното министерство. Според болниците тази публикация и липсата на реакция по отделните плащания от министерството ги прави законни. НЗОК отказва да се занимава с доплащанията и твърди, че отговаря само за покритите от нея лечения. В същото време съществуват екзотични искания за плащания, като например за запазване на час за операционна зала, за оценка на риска от падане от леглото, за пране на чаршафи и др. В мотивите си министерството сега е посочило, че със законовите промени ще реши проблема с регламентирането на доплащанията.
Причинители на катастрофи ще връщат пари
Законовите промени също така предвиждат болниците и съдилищата да предоставят на здравната каса в едномесечен срок списък на лицата, които са причинили увреждания или смърт на пациент при катастрофа или сбиване, както и тези, които са са посегнали на живота си. След това институцията ще си търси парите за лечение на пострадалия пациент, включително и при неуспешно самоубийство.
Текстът, че здравната каса може да претендира от побойниците и причинителите на катастрофи да й възстановят направените разходи за лечение на жертвите им фигурира в Закона за здравното осигуряване още от 1999 г.
Според него касата може да изисква пари при увреждане на собственото здраве, увреждане на здравето на други лица при умишлено престъпление, както и при увреждане на здравето на други лица, извършено в състояние на алкохолно опиянение, употреба на наркотици или упойващи вещества. НЗОК има право да издаде заповед за незабавно изпълнение като причинителят трябва да й възстанови парите за собственото си лечение или лечението на пострадалите
До момента обаче НЗОК не го е прилагала, защото твърди, че няма официална информация за влезли в сила присъди или за посегнали на живота си пациенти.
Новият текст, който ще помага на НЗОК да си търси платените за лечение средства, предвижда съдилищата или административните органи до един месец да я уведомяват официално за престъпления, самоубийства, влезли в сила присъди и т.н. Освен това здравната каса ще води и собствен регистър на тези случаи.
Фармацевтите получават такса
В проектозакона е предвидено още здравната каса да може да плаща два лева такса на аптеките за всяка рецепта с напълно покрито от НЗОК лекарство. През миналата година управителят на НЗОК предложи тази такса да отпадне и аптеките да работят безплатно. Фармацевтите обаче обявиха, че ще откажат да работят с напълно покритото от здравната каса лечение безплатно и това породи опасност от дефицит на животоспасяващо лечение.
От аптеките обясниха, че няма икономическа логика да купят лекарство за 30 хил. лв. например, да изчакат пациент да го получи и след това да чакат още 45 дни НЗОК да им го плати.
В случая с таксата за обработка на рецепта ставаше въпрос за потенциално спестяване от 15 млн. лв. на фона на 1.2 млрд. лв. бюджет за лекарства.
И поредна забрана на конкуренцията
В проектозакона за лекарствата отново са предвидени забрани на търговията с лекарства, които да спасят от конкуренция малките еднолични аптеки с цената на поредно увеличаване на цените на медикаментите.
Първата от тях е въвеждането на Национална аптечна карта по подобие на действащата карта с броя на лекарите и болниците. В нея ще бъде предвидено нови аптеки да не могат да се отварят, ако в съответното населено място има достатъчен брой. Фармацевтите ще ползват облекчена процедура за отварянето на втори или трети адрес на аптека в малките населени места. Така например, ако съществува обект в Пловдив, същата аптека може да отвори втори адрес с намалено работно време в близко село без аптека.
В проекта е предвидено освен това аптеките да не могат да имат свой собствен склад за търговия на едро и търговците на едро да нямат право да притежават аптеки.
Всички тези искания са на аптеките, собственост на магистър-фармацевти, които имат само по една аптека и работят в нея. Освен забрана за нови участници на пазара и някой да реализира икономия от мащаба, те от години настояват за фиксирани цени от държавата цени на лекарствата.
Текстовете като цяло нямат друга икономическа логика, освен да не допуснат до българския пазар големите международни вериги аптеки и да увеличат цените на лекарствата в местните аптеки.
В проекта като мотив обаче е записано, че така ще има по-голяма конкуренция между търговците на едро и търговците на дребно.
Проблемът обаче е, че и в момента всяка аптека купува от складовете на дистрибуторите, независимо дали дистрибуторът е неин собствен или не, медикаменти в зависимост от оборота си – ако е по-голяма и продава повече лекарства, тя получава по-големи отстъпки в цената. Търговците не могат да откажат на нито една аптека да я снабдят с лекарство, но явно въпросът е в цената и държавата се опитва да даде конкурентно предимство на малките аптеки, като задължи големите да нямат собствен склад или обратното.
В момента през веригите аптеки минават 75% от продажбите на медикаменти в България. Част от тях са регистрирали собствени дистрибутори, за да могат да получат още по-добра цена. Има и множество търговци на едро, които имат собствени аптеки. Трима от четирите най-големи търговци на едро с лекарства в България, през които минават 88% от доставките, имат вериги аптеки под една или друга форма.
Ако текстът бъде приет, той ще доведе до масова пререгистрация на аптеки и търговци на едро по подобие на начина, по който е организирана аптечната мрежа, а съответната пререгистрация – до увеличаване на разходите на обектите и логично – до по-високи цени на лекарства. Според лекарствения закон едно физическо или юридическо лице може да притежава четири аптеки. Така съществуват вериги от множество фирми с по четири аптеки, чието управление на складови наличности, счетоводство, юридически услуги и др. е допълнително усложнено заради законовия текст. Всичко това не увеличава конкуренцията по веригата на лекарствоснабдяването, но пък увеличава цените на лекарствата.
Източник: Капитал
