Наличната към момента информация повдига въпроса дали преминаването към новия здравен модел ще е безпроблемно
Десет месеца след първия неуспешен опит за започване на здравна реформа управляваното от Кирил Ананиев министерство ще пробва пак. Сега се мисли за пълна демонополизация на здравната каса, която да се конкурира с частни здравни фондове, съобщи bTV.
Окончателните предложения на здравното министерство ще станат ясни на 15 юли, но наличната към момента информация повдига въпроса дали преминаването към новия здравен модел ще е безпроблемно и приложимо на практика.
Как се прави реформа без сметки
В момента пациентите нямат избор дали да се осигуряват в държавната здравна каса или не, тъй като тя е монополист в плащането на здравни услуги. През годините здравни министри и експерти многократно са предлагали модели, които предвиждат частните здравни фондове да получат правото да събират задължителните здравни вноски, но в крайна сметка никога не се е стигало дори до един законопроект, около който всички да се обединят. Основна пречка за това е, че здравните власти упорито отказват да остойностят реално всяка предлагана медицинска услуга и да съобщят официално колко средства не достигат на здравната каса, за да покрие пълното лечение на нуждаещите се.
Получава се така, че по данни на Световната банка, българите доплащат за прегледи, лечение и лекарства толкова средства, колкото плащат на здравната каса за здравни осигуровки. Целта на управляващите и в момента е да намалят и премахнат доплащането. Те обаче се опитват да направят това, без да са остойностили реално медицинската помощ и със същата здравна вноска в размер на 8% от заплатата.
Новият модел и рисковете
Проектът, който евентуално министерството ще лансира на 15 юли, предвижда демонополизация на здравната каса и това тя да се конкурира за задължителните здравни вноски с частни фондове, научи „Капитал“. Прагът за достъп на частните фондове обаче е много висок – те трябва да съберат минимум 1 млн. осигурени, за да бъдат лицензирани. В момента здравни вноски внасят 1.7 млн. души, работещи в частния сектор. Държавата от своя страна плаща вноските на около 500 хил. държавни служители, а отделно от това – осигуровки на 1.3 млн. деца и над 2 млн. пенсионери, безработни и др., или общо осигуровките за здраве на 4.5 млн. души. Тези пари идват от данъците, които се събират от частния сектор. Но има и 1.3 млн. българи без осигуровки, като за близо 800 хил. от тях държавата не знае дали са в чужбина и защо не се осигуряват. Хората, които не са избрали частен фонд, ще останат осигурени в НЗОК.
Има и още един проблем с хората, за които здравни вноски прави държавата, защото вмомента те са по-ниски от 8% от минималната работна заплата месечно. Вероятно затова и се предлага парите за здраве, които внася всеки, да се събират както и в момента от Националната агенция за приходите, но след това те да се разпределят към фондовете по формула, определена от КФН. Тя предвижда фондовете да получават осреднена вноска за всеки, записан от тях. А тя ще се определя на база общо събраната сума от осигуровки, разделена на броя осигурени. Не става ясно обаче дали средната осигуровка ще се изчислява за всеки фонд или за цялата система. При втория вариант ще се окаже, че държавата национализира здравни осигуровки и непрозрачността кой върху какво се осигурява ще стане пълна.
Предвижда се и въвеждане на задължителна потребителска такса за всяка здравна услуга, която ще се покрива от здравния фонд. Мотивът е, че така пациентите ще контролират какви услуги им се извършват. В момента потребителски такси съществуват, те са в рамките на 2.90 лв. за извънболничната помощ и 5.80 лв. на ден за болниците, а част от пациентите с хронични заболявания и пенсионерите не плащат или плащат 1 лв. за преглед. Проектът не дава яснота какъв ще бъде размерът на потребителската такса.
Новият проект предвижда всяко лечебно заведение да може да си избира на какви цени да работи. Това обаче означава, че министерството премахва централизираното договаряне на цени на услугите от основния пакет и всеки фонд ще трябва да създаде административна структура, която да наподобява тази на здравната каса с около 2200 служители, които да се договорят с 365 болници и общо около 30 хил. лекари. До момента за услугите от основния пакет имаше централизирано договаряне с лекарския съюз и цените бяха еднакви за всички здравни дейности, като над тях се доплаща за консумативи, по-качествено лечение, избор на екип, самостоятелни стаи и др. Ако лечебните заведения сами определят стойността на услугите си, съществува опасност те да злоупотребят с монополното си положение, в случай че са единствени в града, или пък да предложат непосилни цени.
„Лечебните заведения сами да формират цените си по основния пакет, без ясни правила, разписани от държавата и без национално договаряне, ще бъде окончателна катастрофа за здравеопазването. И в момента пациентите доплащат непосилни такси за лечение и болничен престой в големи болници, а и явно никой не си дава сметка какви административни разходи ще има един застраховател, който да обиколи 30 хил. лекари и да се договаря с всеки от тях лично. Да, застрахователите биха искали да се конкурират със здравната каса, но не при невъзможни условия за работа и пълна абдикация на държавата“, коментира д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на здравните застрахователи.
През миналата година Ананиев предложи тристълбов модел, в който здравната каса плаща услуги до 700 лв., а над тази стойност всичко се покрива от здравните застрахователи чрез задължителна и доброволна застраховка.
Тъй като нито лекарите, нито пациентите, нито пък застрахователите бяха съгласни с него, сега Ананиев вероятно ще предложи демонополизация на здравната каса и всеки сам да избира дали да се осигурява за здраве в здравната каса или в друг фонд. Министърът беше предложил през миналата година и този модел, но твърдеше, че не го харесва.
Източник: Капитал
