До 5 г. се очаква пробив в лечението за Алцхаймер, редки болести, резистентни причинители на инфекции

От 121 нови лекарства, разрешени в Европа за 1 г., българите получават достъп до 23

До 5 г. фармацевтичната индустрия ще осигури качествено нов тип терапии за нелечими заболявания като болестта на Алцхаймер, хемофилия тип В, някои онкозаболявания, резистентни на антибиотици инфекции и др. Това съобщиха експерти на семинара „Лекарствата на бъдещето – научни открития, които ще променят света“ #НямаДаСпрем в името на живота“, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM).

Става дума за генни терапии, които са в последните фази на клиничните изпитвания. В момента се изпитват около 300 такива терапии, от които 111 са в онкологията.

Антибиотичната резистентност нараства, около 25 000 души в Европа умират всяка година от инфекции с резистентни причинители, съобщи Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. След 80-те години на ХХ в. не е създаван нов антибиотик.

Срещу такъв тип микроорганизми се разработват антибактериални моноклонални антитела, които са част от новата тенденция за прицелна терапия, съобщи д-р Маргарита Строкова от „Глаксо“. Очаква се този тип терапия да понижи разпространението на устойчиви на сегашните антибиотици микроби и да намали разходите за борбата с тях.

Между 80 000 и 100 000 са хората с болестта на Алцхаймер у нас, а в Европа 10,5 млн. души имат деменция и това е обществена криза.

В момента се разработват няколко нови терапии, базирани на напредъка на генетичните проучвания и електронната обработка на данните и в близките години се очаква пробив, съобщи д-р Михаил Михов от „Амджен“. Те са насочени срещу образуването на дефектен белтък в мозъка, който убива неврони – същността на Алцхаймеровата болест.

Над 5000 евро годишно са преките разходи за човек с болестта на  Алцхаймер у нас, докато в Чехия например са над 12 000 евро, каза още д-р Михов. Средният разход за Източна Европа е около 7000 евро.

Цената на геномното секвениране вече е около 300-350 долара, резултатът излиза за 1 ден, а общо се използват около 66 000 генетични теста, съобщи д-р Светослав Ценов от „Астелас“. Състоянието на всички гени може да се установи и у нас.

Около 40 клинични изпитвания на генни терапии са в последна фаза, което значи, че те може да влязат в практиката и след по-малко от 5 г., каза още д-р Ценов. Той даде пример с рядката болест хемофилия тип Б, при която към 60% от болните са в тежка форма със спонтанни животозастрашаващи кръвоизливи. Те се лекуват с вливане на кръв, чрез която се доставя липсващият на болните кръвен фактор 9, на всеки 3 до 7 дни. Това струва около 6 млн. евро за доживотно лечение на човек, каза д-р Ценов. Очаква се пробив в лечението на заболяването, чрез който дефектният ген ще бъде „поправян“ чрез генна терапия.

Наличните нови лекарства идват значително по-бавно при българските пациенти в сравнение с европейските, стана ясно от лекцията на д-р Иван Георгиев от IQVIA. При сегашната регулация забавянето на достъпа на пациента е с 547 дни – средно толкова време минава от разрешаването на ново лекарство за Европа до включването му за реимбурсиране у нас.