Министър Кирил Ананиев ще изчисли какви са възможностите за увеличение на възнагражденията на медицинските сестри
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев до 20 дни ще представи пред Министерския съвет пълен анализ на заплатите в здравния сектор и мерки за увеличаване на възнагражденията на най-зле платените лекари и медицински сестри. Това каза той в отговор на въпроси на депутати от здравната комисия за протеста на медицинските сестри за увеличаване на заплатите и възможностите за това.
Протестът беше насрочен преди правителството да вземе решение да отпусне 30 млн. лв. на болниците, като част от тях ще отидат за коригиране на възнагражденията според подписания през миналата година колективен трудов договор в сектора. Според него завеждащите клиники трябва да получават минимум 1350 до 1700 лв., лекарите със специалност – поне 1150 лв., а при медицинските сестри възнагражденията трябва да бъдат минимум 900 лв., а в университетските болници – 950 лв. До края на миналата година сестрите получаваха средно 700 лв., а в част от общинските клиники и в момента няма увеличение.
Рецепта за увеличение
Ананиев отбеляза пред депутатите, че и като човек, и като министър винаги е смятал, че намирането на изход за увеличаването на заплащането не е с протести на улицата.
„И двете страни в тези преговори сме единодушни, че заплатите са ниски и трябва да има мерки за тяхното увеличаване. Вероятно ще пристъпим към възможност заплатите на медицинските сестри да бъдат увеличавани постепенно, в рамките на няколко години, както беше направено със заплатите на учителите. Първо обаче трябва да изчислим колко точно е недостигът и къде“, каза министърът.
Той допълни, че не съществуват две болници, в които заплатите да са еднакви. Има случаи, в които началните заплати са 580 лв., но пък от клинични пътеки се разпределят по 2000 – 3000 лв. между медиците.
През следващата седмица регионалните здравни инспекции, които са местните подразделения на министерството, ще предадат на министъра пълни данни за възнагражденията по болници, заплащанията за дежурства, допълнителна работа, от здравната каса и др., за да може да има пълна яснота кой специалист колко получава.
Според министъра няма опция общините да подпомогнат болниците за заплатите, тъй като това би се третирало като държавна помощ. Така остава единствената опция министерството да предложи допълнителни пера, по които да ги подпомогне. За заплатите в държавните клиники отговорен е принципалът, тоест самото здравно министерство, и в тях проблеми с увеличението и спазването на колективния трудов договор няма.
Директорските заплати
През миналата година за пръв път директорите на болници бяха задължени да публикуват имуществени декларации и това предизвика небивал интерес в съсловието на фона на това, че повечето лекари и сестри работят на поне две места и средната заплата в сектора е около 1000 лева.
От декларациите стана ясно, че проф. д-р Генчо Начев, кардиохирург, директор на университетската болница „Св. Екатерина“ в София, който оперира в нея и в кардиохирургиите в Пловдив и в Бургас, е най-богатият болничен директор, със семейна собственост над 6 милиона лева. Средствата, с които разполага той, обаче са напълно оправдани, тъй като кардиохирургията е сравнително дефицитна и най-скъпоплатената от здравната каса специалност, а и самият той оперира на поне три места.
От публичния регистър в Сметната палата стана ясно още, че директорът на здравната каса д-р Дечо Дечев и семейството му имат солидно наследство и депозити за половин милион лева.
Директорът на „Майчин дом“ доц. Иван Костов пък притежава депозит на стойност почти 1 млн. лв., а оглавяващият „Пирогов“ проф. Асен Балтов има апартамент в София и Арапя и изключително скромни депозити в сравнение със своите колеги – 78 хил. евро и 20 хил. лв., както и три кредита.
Изотчник: Капитал
