Прелицензирането на лекарски практики няма да е само в София, предвиждат нови промени, с които ГЕРБ поправят ред недомислици между двете четения на бюджета на здравната каса
Цените на медицинските и немедицинските услуги, които предлагат болниците, ще трябва да бъдат публикувани в интернет страниците им, както и на сайта на Министерството на здравеопазването. Това предвиждат предложения за промени на второ четене в преходните и заключителните разпоредби на проектозакона за бюджета на здравната каса, внесени от председателя на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова и група депутати от ГЕРБ.
В момента болниците са длъжни да публикуват тарифите си за услуги, които не се плащат от здравната каса, и доплащането за медицински изделия, самостоятелна стая, сестрински пост и др. на видно място в клиниката. Това задължение остава, но към него се прибавя и това тарифите да станат публично известни и в интернет. Предложението ще направи прозрачни всички цени на клиниките, част от които до момента не са известни на пациентите, които ги доплащат.
Облекчаване на прелицензирането на лекарите
В предложенията си д-р Дариткова е смекчила максимално предложените от здравната каса и здравното министерство идеи за прелицензиране на лекарските практики и болниците.
Според първоначалната идея това трябваше да става само в София, само в новооткритата Изпълнителна агенция за медицински надзор. Така се оказваше, че 14 хил. лекари и зъболекари с частни практики из цялата страна трябва да пътуват до София. От здравното министерство оповестиха, че пререгистрацията ще бъде безплатна и ще се прави в регионалните здравни инспекции, които са областните поделения на МЗ, както е и в момента.
Освен това в първия вариант беше предвидено новите отделения на болници да се откриват с решение на Министерския съвет, а нови болници – с решение на парламента. Д-р Дариткова е внесла предложение Министерският съвет да лицензира нови болници по предложение на здравния министър, а здравното министерство – нови клиники, както е и в момента.
Освен тези две промени д-р Дариткова е внесла още няколко пояснения. Първото е облекчението за това лекарите да не могат да работят на повече от един договор. Предвидена е възможност за градовете, в които липсват специалисти, да има възможност медиците да работят на две места.
Освен това лечебните заведения ще имат срок от половин година, за да отговорят на новите медицински стандарти. Самите стандарти трябва да бъдат подготвени до следващото договаряне с лекарите, тоест до февруари месец следващата година.
В първия вариант на проектозакона лечебните заведения имаха три месеца да отговорят на новите стандарти. Освен това в него беше предвидено всички да доказват наново, че отговарят на изискванията. В предложения вариант процедурата е облекчена – самите клиники и лекари ще могат да подадат заявление да бъдат проверени, министерството и агенцията за медицински надзор по график също ще проверяват за спазване на стандартите. Когато се установи, че болницата отговаря на изискванията, директорът на агенцията за медицински надзор ще трябва веднага да прави мотивирано искане до министъра да издаде нова регистрация на лекарската практика или ново разрешение за работа на болниците, е записано в предложението, като това ще става в много кратки срокове.
Според предложенията на здравните институции през следващата година съсловните организации на лекарите, зъболекарите, фармацевтите и професионалистите по здравни грижи (сестри, акушерки и др.) трябваше да подготвят за три месеца правила за добра практика. Ако това не стане, агенцията за медицински надзор трябваше да напише сама правилата.
Проектът на д-р Дариткова сега предвижда съсловните организации да напишат правилата за по-реалистичен срок и той е шест месеца, като освен това за спазването им ще следи не агенцията, а това ще трябва да става съвместно със самите съсловни организации. Предвижда се за неспазване глобите на правилата да се налагат глоби от 200 до 1000 лв. за първо нарушение.
Повече яснота за информационната система
Според проекта, предложен от председателя на здравната комисия, се внася и повече яснота и се изчистват текстовете в уредбата на националната здравноинформационна система, която е предвидена в проектозакона. Новите предложения са достъп до здравното досие на гражданите ще имат, на първо място, самите те, лекарите от лечебните заведения, здравната каса, застрахователите, както и държавните органи, за които по закон е предвиден достъп до национални регистри.
Снимка: Цветелина Белутова
