Здравният министър Кирил Ананиев подготви краткосрочен проектопакет мерки, който въвежда тотален държавен контрол върху здравния сектор и масово пестене
Докато обещава диалог за нов модел, здравното министерство прокарва драстични мерки за промяна в сектора
Здравна реформа. Това обяви, че започва да прави министър Кирил Ананиев, като съобщи, че ще търси национален консенсус за промяна на здравния модел. Така в министерството сега има всекидневни заседания на работни групи от лекари, експерти, бизнеса, синдикатите и държавни служители.
Докато това се случва обаче, министерството на Ананиев изготви пакет мерки, които явно е сглобило без всякакъв дебат или обществено обсъждане. Те са 40 страници и представляват мащабни промени в здравния модел. Идеята им е държавата да пести повече пари и да влезе много по-агресивно в сектора. Най-странното е, че тези мерки влизат в парламента през задната врата – не като промени в съответните здравни закони, а като преходни и заключителни разпоредби на проектозакона за бюджета на здравната каса.
Водеща комисия за този проект е бюджетната, което обещава малко професионален дебат по същината на предложенията. Ето основните промени и очаквания ефект от тях.
Комисията ще бъде към Министерския съвет. Тя ще дава разрешение за работа на всеки лекар, медицински център и болница, ще пише правила за медицинска практика, ако лекарите не го направят сами в срок от 3 месеца. Мегакомисията, която на практика обезсмисля голяма част от работата на здравното министерство, ще може да проверява финансите на лекарите, качеството на лечението и да ги санкционира или затваря.
1. Държавна мегакомисия ще лицензира лекарите и ще ги проверява
В останалите европейски държави контролът се извършва от независими агенции, в България лекарите ще бъдат контролирани директно от правителството, което носи рискове от политическа намеса.
2. Единен финансов стандарт за всички болници
Такъв счетоводен стандарт беше въведен за държавните болници. Според него министърът има право да назначава свой представител в бордовете им и да поеме на ръчно управление всяка болница. Например само той има право да разрешава едри покупки над 70 хил. лв. и поръчки на лекарства, апаратура и ремонти, болницата му представя бизнес план и ако работи на загуба, министърът има право да уволни директора й.
Ако тези стандарти влязат в сила за частните и общинските болници, това би било своеобразна национализация. Държавата е и собственик на 65 държавни клиники и се явява пряк конкурент на тези частни и общински болници.
3. Университетските болници стават собственост на медицинските университети
Университетите, които имат академична автономия, ще бъдат принудени да вземат решение да купят държавните и частните университетски клиники или те да им бъдат прехвърлени безвъзмездно. Ако частните болници не се съгласят, това автоматично означава, че ще загубят статута си, а лекарите в тях няма да имат правото да обучават студенти и специализанти. Работещите в тях хабилитирани лица, заради които пациентите търсят клиниката, ще трябва се разделят с академичната си кариера, защото няма да могат да участват в научна и преподавателска дейност.
По този начин частните лечебни заведения се поставят в по-неблагоприятна позиция от държавните. Лице, което не е хабилитирано, не може да завежда клиника в болница, а само отделение, което ще доведе до затваряне на множество клиники.
4. Лекарите ще могат да работят само на един трудов договор
Здравната каса няма да плаща за извършена лечебна дейност, ако лекарите не са на постоянен трудов договор към съответното лечебно заведение. Това ограничение е с цел да не съществуват кухи структури, в които се сключват договори с лекари, за да се запълни бройката за дадена клиника, което се случва в някои общински и частни болници.
Това вероятно ще намали възможността болничните лекари да пращат в частните си практики пациенти, но няма да я унищожи, а само ще я извади от здравната каса. Но ще удари и множество лекари, които работят в по две болници или пътуват като гост-професори и оперират в няколко болници. Всички те ще трябва да изберат само едно място за работа, а пациентите вече няма да могат да ползват услугите им другаде.
5. Държавна комисия сама ще определя с какво се лекува всяко заболяване
В пректозакона е предвидено Националният съвет по цените и реимбурсирането на лекарства, който определя кои медикаменти и на какви цени се заплащат от здравната каса, болниците и здравното министерство, да може да съставя сам фармакотерапевтични ръководства. Досега тези ръководства се съставяха с помощта на националните консултанти и дружествата по съответната специалност, а касата нямаше възможност да откаже заплащане на лекарство в списъка, изготвен от Националния съвет. Сега касата ще може да избира кои лекарства ще заплаща и кои не в зависимост от бюджета си.
Ако институциите сами определят списъка с лекарства и ръководствата, без да се съобразяват с европейските и националните насоки за модерна терапия, това означава, че държавата поема директна отговорност за лечението на всяка болест.
6. Здравната каса ще покрива само най-евтините лекарства
В проектозакона се въвежда задължението на лекарите да изписват само най-разходоефективната терапия, т.е. най-евтината за съответното заболяване. Поправката важи не само за медикаментите, които имат генерични аналози, а и за всички останали иновативни лекарства, които не са еднакви по състав и действие. Така, ако има 10 медикамента, които лекуват рак на бял дроб, ще се изписва най-евтиният. Ако лекарят не изпише най-евтиното лекарство, ще бъде глобяван от 1000 до 2000 лева.
Ако мярката бъде приета с всички възможни рестрикции, това означава, че държавата ще подложи тежко болни пациенти на експеримент, граничещ с геноцид. Има множество медикаменти, които са непосилни като цена, а не всеки медикамент е подходящ за всеки болен.
7. Онкологичните лекарства вече няма да се плащат отделно
Текстът предвижда лекарствата за химиотерапия вече да станат част от клиничните пътеки за лечение в болници. В момента те се плащат отделно в зависимост от нуждите на всеки пациент, а химиотерапевтичните отделения получават средства за всяка извършена процедура.
84% от цените на клиничните пътеки са с цени под 700 лв. Най-скъпата пътека е с цена 14 500 лв. В същото време месечната таргетна терапия при онкопациенти е средно 10 хил. лв., като има и много по-скъпи курсове. Ако лекарствата бъдат заложени в клиничната пътека и цената й не е висока, болниците ще трябва да се съобразят с това и да не лекуват пациентите със скъпи лекарства. Освен това клиниките ще трябва да спазват и финансов стандарт и да не лекуват с медикаменти, които могат да увеличат дълговете на болницата.
Всичко това ще изправи лекарите пред невъзможност да лекуват по съвременни способи и в някои случаи да лекуват въобще, а пациентите пред по-бърза смърт.
8. Създаване на Национална здравноинформационна система
Регламентирането на системата, както и разширяването на възможността здравно неосигурените да получават метадон и психиатрична помощ са няколкото положителни елемента в проектозакона. В проекта е регламентирано създаването на електронен здравен запис за всеки пациент. Това ще позволи лекари на различни нива в системата да могат да се запознаят с всички епикризи, изследвания и прегледи на болните, без да се налага да ги повтарят. Когато заработи системата, пациентите няма да носят със себе си папки с всички свои медицински документи, защото лекарите ще разчитат всичко да се пази в нея.
Националната информационна система ще осигури връзка между различните лечебни заведения и ще гарантира, че няма да има подмяна или корекция на медицинска документация в случаи на допуснати грешки при лечение.