0886 516 705 office@healthpr.bg

Необходимо е изработване на национален антираков план, който да обхване превенцията, ранната диагностика и ефективното лечение

В България има необходимост от постигане на надпартиен консенсус в здравеопазването, за да се гарантират подобрен достъп на пациентите до здравни услуги, дигитализация на здравната система и подобряване на ефективността й. Пандемията COVID-19 поставя нови предизвикателства, свързани с увеличени разходи по лечението на хроничните социално значими заболявания. Сред тях основно място заемат онкозаболяванията, чиято превенция, ранна диагностика и ефективно лечение са във фокуса на европейския План за рака, който предвижда общи цели за всички страни в ЕС.

Около тези изводи се обединиха участниците в Седмата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор – втора част“, организирана от в. „Капитал“ и провеждана онлайн в момента.

Форумът бе открит от д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване към 44-то Народно събрание. „Епидемията от COVID-19 постави още по-голямо предизвикателство за нашата здравна система – освен справянето с разпространението на заболяването, трябва да търсим по-добри решения за цялото здравеопазване“, каза тя и отново се обяви за широк, надпартиен консенсус за развитието на системата. „Надявам се всички да намерят общото съгласие, което ще даде на пациентите надежда, смисъл и упование за по-добри времена“, каза д-р Дариткова. 

Според д-р Николай Брънзалов, зам. председател на Българския лекарски съюз, един от основните въпроси сега е развитието на здравния сектор след COVID-19. „Епидемията показа, че не можем да изоставаме в развитието на иновациите. Тя откри пътя на бавния ни напредък в сравнение с другите държави по отношение на електронното здравеопазване. БЛС се учи от уроците, които пандемията ни дава – търси и намира по-добри решения“, каза д-р Брънзалов. Той обяви, че БЛС ще дигитализира регистъра на лекарите в България, който ще може да бъде интегриран в бъдещата национална здравна информационна система. „С партньорите от инициативата „Заедно за повече здраве“ се обединихме около няколко важни теми, които ще изпратим до бъдещите управляващи: надпартиен коненсус за развитие на здравеопазването през следващите 5 г., България трябва да догони останалите страни в ЕС по отношение на публичните инвестиции за здраве и те от 4,2% за станат 8% от БВП, или от 6 млрд. лв. на 10 млрд. лв. Заедно с това се цели ефективно използване на инвестициите и ускорена дигитализация. Необходимо е надграждане на задължителното здравно осигуряване с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата“, обясни д-р Брънзалов.

Проф. Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз, подчерта, че дигитализацията на здравния сектор трябва да протече в услуга на медицинските специалисти. „Конференцията очертава посоките, в които искаме да се развива нашето здравеопазване. Да, настояваме за повече инвестиции в „Инициатива за повече здраве“ – без тях не може да има по-добри резултати, но като се прилага и добър контрол. Системата трябва да бъде управлявана холистично, всички участници в нея да работят като едно цяло, а пациентът да е в центъра й. Всички работещи трябва да се чувстват относително спокойни в своя професионален избор. Първо обаче е нужна промяна в мисленето – не можем да решим проблемите с мисленето, с което сме ги създали“, обясни проф. Сербезова.

Наталия Маева, председател на Управителния съвет на Националната пациентска организация, обърна внимание върху огромното претоварване на здравната система заради епидемията от COVID-19, на фона на което пациентите с хронични заболявания попадат в ситуация на затруднен достъп до диагностика и лечение. „Пандемията ни застигна, преди нашата здравна система да може да предоставя дистанционни услуги. Трябва да работим заедно, за да постигнем целите, които ще ни доведат до нови решения от полза за целия сектор. Надявам се институциите да се включат в осигуряването на безопасност за пациентите и непрекъснатост на лечебния процес“, каза Маева. Тя призова да се насърчава диалогът между институциите и да се намаляват неравенствата.

Адв. Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите, постави фокус върху въпроса „Защо не се извърши реформа в здравеопазването, защо само се имитира реформа и се изпробват различни модели? Този въпрос поставяме към всички партии сега в предизборната кампания“, обясни той. Таушанов призова да се види конкретно кой досега си е свършил работата и къде са пропуските. „Трябва да има конкретни числа и ангажименти. През 2002 г. например сме внесли първия законопроект за правата на пациентите – не е приет досега. През 2010 г. внесохме предложение за фонд за обезщетяване на пациенти – няма такъв до момента. Нашата идея е всички в системата, които работят качествено, да бъдат стимулирани, а не здравната каса да плаща всичко“, поясни Пламен Таушанов.

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании (ARPharM), се присъедини към призива политиците да загърбят различията и да се обединят върху общите цели за здравеопазването. „Здравеопазването има нужда от повече инвестиции, по-голяма ефективност и възвръщаемост на тези инвестиции. Ако по тези неща се съгласят политиците, след 10 г. системата ще е много по-добра и много по-близо до европейските показатели“, каза той.

Първият панел на конференцията бе посветен на пост COVID eрата в онкологията с модератор Деян Денев.

Проф. д-р Асен Дудов, дм, началник на Клиниката по медицинска онкология към „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост“, медицински директор на лечебното заведение и председател на Българското онкологично научно дружество, говори за „приближаващото торнадо от пациенти с незаразни хронични социалнозначими заболявания, каквито са онкологичните“.

„Те бяха забавени, особено по време на първия локдаун, както и останалите с хронични заболявания, които ще дойдат в здравната система. Никоя страна не беше готова за това, което ни се случи. Получи се фиксация на институциите, медиите, обществото върху COVID-19, който извади от нашето внимание основните социалнозначими заболявания. Те преминаха по-назад, имаше забавяне на диагностиката и лечението и ще усложни техния здравен статус. Торнадото ще изисква колосален финансов ресурс“, обясни проф. Дудов. Той изрази надежда за нов поглед на политиците в пост COVID ерата – сега, когато здравната система е претоварена, трябва да започне нейното преструктуриране. „30 години тя беше деформирана, но не и реформирана. За политиците, които сега биха започнали истинска реформа, това ще бъде шанс – няма какво повече да се губи. Системата е на колене, тя се справя с цената на огромни жертви от страна на всички наши колеги. Тя вече трябва да бъде преструктурирана, за да отговори на изискванията към хроничните заболявания и в частност на онкологичните“, каза проф. Дудов.

Честотата на онкозаболяванията се повишава в световен мащаб, но смъртността намалява, което показва, че медицината постига по-добри резултати днес, каза Деян Денев. „У нас има значително увеличение на новите ракови случаи. В 3 от 5 случая по отношение на честотата това е свързано с възраст над 50 г. и тенденцията е неизбежна във връзка със застаряването на населението“, обясни той. Напредъкът в диагностицирането и лечението на рака често го превръща в хронично заболяване. Иновациите трябва да съществуват, но и пациентите да имат добър достъп до тях, иначе няма да има подобряване и догонване на резултатите на европейстите страни. „Основните колони за това са: превенция, откриване на заболяването максимално рано, назначаване на най-доброто лечение, подобряване на грижите за максимално добро качество на живота. 42% от всички случаи на рак могат да се предотвратят“, каза Деян Денев.

Д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на Amgen Bulgaria и председател на УС на ARPharM, представи целите на Плана за рака, обявен през февруари от Европейската комисия. Той се фокусира върху всички аспекти в лечението на онкозаболяванията. Основните са: продължаване на научните изследвания, възползване от всички нови технологии, финансова подкрепа и инвестиции. Инвестициите са 4 млрд. евро. Без начертаните мерки, до 2035 г. се очаква с 24% увеличена смъртност от онкозаболявания в ЕС.

„Превенцията е управлението на предвидимите рискови фактори – най-често свързани с начина на живот, пушенето, наднорменото тегло, употребата на алкохол, ултравиолетовата радиация, физическата активност, както и различни вирусни заболявания. България изостава в този първи стълб, трябват програми, насочени срещу основните фактори. На първо място това са образователни програми и променящи начина на мислене и отношението към собственото здраве. Целта е да се намали процентът на възрастното население с рискови фактори“, обясни тя.

Д-р Светослав Ценов, директор на Astellas за България и зам.-председател на УС на ARPharM, говори по темата как да се откриват онкозаболяванията възможно най-рано. Нивото на икономическото развитие на страните е в тясна връзка с достъпа до иновативни диагностични и терапевтични методи. В развитите страни има по 15 ПЕТ скенера на 10 млн. население, докато в останалите страни бройката пада до 3, 2, а на места и до под 1 ПЕТ скенер. Достъпът до биомаркери също е от значение, при тях цените падат, очаквано е употребата да се разшири. Диагностиката е свързана със скрининга, а след това е важно обхванатите рискови групи как се проследяват нататък. „Необходима е обща рамка, за да бъдат мерките маскимално ефективни“, каза д-р Ценов.

През последните 30 г. има истинска революция в лечебния подход на раковите заболявания, каза д-р Чемишанска. Познанието за човешкия геном позволи откриването на рецептори на раковите клетки, така че да се върви към персонализирана терапия. Друго основно направление е имунотерапията, която е основана на активиране на собствения имунитет за атакуване на тумора. „Инвестициите сега са насочени към трудно лечими заболявания със социална значимост – над 1800 продукта са кандидати за нови лекарства в момента. Основни направления сега са комбинирани терапии с цел потенциране на ефекта, CAR-T клетъчна терапия – с успехи основно в онкохематологията, но се правят и проучвания за лечението на солидни тумори, генна терапия, клетъчна терапия с инжектиране на живи клетки, които да поправят увредени тъкани. Развитието в бъдеще е насочено към създаване на ново поколение на таргетни агенти“, обясни д-р Чемишанска.

Има пряка връзка между достъпа до иновации в онкологията и снижаване на смъртността, каза д-р Ценов. „България е назад в тази класация, но достъпът се подобрява. Разходите за онколечение у нас са се увеличи около 6 пъти за последните 10 г., но все пак изоставаме значимо – повече от 3 пъти спрямо развитите държави, над 2 пъти спрямо Словения. В Словения 85% от увеличението на разходите за лекарства и иновации са компенсирани от намаляване на разходите за болнично лечение, без да се вземат предвид удължената преживяемост и подобреното качество на живот“, каза д-р Ценов. Той подчерта, че са необходими нови модели на ценообразуване – напр. плащания въз основа на резултатите, плащания, отложени във времето, и трябва да се търси най-оптималното решение заедно с институциите.

В Плана за рака на ЕК са дефинирани 7 инициативи с много конкретни измерители за следващите до 10 г.

Превенция, забавяне ръста на заболеваемостта, ранна диагностика, навременен достъп до най-доброто лечение за всички нуждаещи се, увеличаване на преживяемостта, подобрено качество на живот, са основните цели на плана. „В България е нужен ясен план за действие и допълнителни инвестиции в онкологичната помощ. У нас все още няма антираков плани след изборите трябва да се създаде експертна група за изработването му“, каза Деян Денев.

X