0886 516 705 office@healthpr.bg

Необходими са промени в регулациите, които да отговорят на нуждите на пациента и темпа на развитие на бизнеса, както и надпартиен консенсус с план в конкретни стъпки за дигитализация на здравеопазването у нас

Днес по време на конференция, посветена на дигиталната трансформация в обслужването на здравните потребности на българските пациенти, стана ясно, че половината от българите са готови да купуват онлайн лекарства по лекарско предписание по модела Click & Collect. Данните са част от национално представително проучване, организирано от Market Links.

Услугата Click & Collect е по-предпочитана сред по-младите потребители на възраст 18 и 59 г., но сериозен процент се наблюдава и сред по-възрастните пациенти – около 35%. Ако продажбата на лекарства по лекарско предписание онлайн бъде разрешена в страната ни по модела на много други европейски държави, то Click& Collect би бил предпочитаният модел за 68% от жителите на София и големите градове, както и за 39% от живеещите в селата. По отношение на модела за онлайн покупка и доставка до дома интерес към него са декларирали 65% от живеещите в София и големите градове и 40% в селата.

Събитието, организирано от в-к „Капитал“, откри бившият eвродепутат и първи министър на дигиталната трансформация в Източна Европа д-р Михаил Бони, който подчерта, че въвеждането на електронната рецепта е много добра стъпка в България, защото позволява да се включат всички участници в процеса – лекарят, пациентът, фармацевтът, търговците на лекарства.

Дейвид Коулс, водещ експерт по лекарствоснабдяване от Великобритания, представи опита на страната във въвеждането на електронна рецепта и покупката на лекарства по лекарско предписание онлайн, техния успех към момента и ползите за пациента. Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA, даде примери и разкри добри практики при ползването на гъвкави модели в редица европейски страни, сред които и Click&Collect и онлайн покупка на лекарства.

В рамките на събитието представители на държавата, лекарите и пациентите, както и здравни експерти, се обединиха около необходимостта от промени в регулациите, които да отговорят на нуждите на пациента и темпа на развитие на бизнеса, както и надпартиен консенсус с план в конкретни стъпки за дигитализация на здравеопазването у нас. Сред тях бяха д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание; проф. д-р Николай Габровски, председател на Българското дружество по неврохирургия; Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България; адв. Пламен Таушанов, председател на УС на Българската асоциация за закрила на пациентите;  д-р Али Пирзада, директор в Ernst & Young за България, Северна Македония, Албания и Косово; Боряна Маринкова, PR експерт в здравния сектор; адв. Мария Шаркова, управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Шаркова и партньори“; Радомир Миланов, управляващ директор в SAP за България.

Повече информация от проведеното проучване, както и ключовите моменти от презентациите на лекторите може да намерите по-долу в приложения файл. Запис от събитието може да намерите тук: https://m.youtube.com/watch?v=R48evFiqJ6Q.

Повече за проучването и представянето на лекторите: 68% от населението в София и другите големи градове биха купували лекарства по лекарско предписание чрез услугата Click&Collect, при която се избира и поръчва онлайн, а получаването става в най-близката аптека. Това може да е възможно, ако регулациите позволят на бизнеса да предостави услугата на пациентите. Преобладаващата част от тях са между 18 и 59 г., но и при по-възрастните (60г. +) има сериозен интерес – 35% от тях биха купували лекарства по лекарско предписание онлайн по този начин, а 36% от тях дори предпочитат поръчка онлайн и доставка до дома.

Това представи Станислава Чипова, директор „Пазарни проучвания“ в Маркет Линкс,  на уебинара „Дигитална трансформация в обслужването на здравните потребности на българските пациенти“, организиран от в. „Капитал“. Онлайн събитието е част от поредица, посветена на дигитализацията на здравеопазването у нас. Участниците се обединиха около извода, че е необходим надпартиен консенсус и план с конкретни стъпки за развитие на е-здравеопазването в следващите 5 г., както и промяна в регулациите, която да отговори на нуждите и търсенето от пациентите и да догони развитието на частния сектор.

Проучването за нагласите към онлайн покупката на лекарства по лекарско предписание обхваща представителна извадка от лица над 18 г. на територията на цялата страна. Услугата Click&Collect за лекарства е по-предпочитана в София и големите градове, но и голяма част от живеещите в селата показват голям интерес. Над 65% от живеещите в големите градове и 40% от жителите на селата предпочитат онлайн покупка на лекарства с доставка до дома. Сред най-младите и живеещите в София предпочитанията към този модел са по-слаби, допълни Чипова. Предимствата на онлайн снабдяването с лекарства включват удобство и спестяване на време, както и намален риск от заразяване с инфекциозна болест включително COVID-19 в търговски обект и поръчване на медикаменти за близки. Продажбата онлайн на лекарства по лекарско предписание има значителен потенциал на пазара, хората искат да се възползват от такава услуга, като към момента вариантът Click&Collect е с предимство, са изводите от проучването.

Уебинарът бе открит от д-р Михал Бони, бивш евродепутат и първи министър на дигиталната трансформация в Източна Европа. Това, че трябва да приветстваме дигитализацията в здравеопазването в Европа, беше нещо като слоган през 2015 г. в Европарламента, но днес тя вече е реалност, каза той. Въвеждането на електронната рецепта е много добра стъпка в България, защото позволява да се включат всички участници в процеса – лекарят, пациентът, фармацевтът, търговците на лекарства, допълни д-р Бони и даде пример с Полша, която е била в същата позиция преди няколко години. В основата на целия процес е събирането и обработката на данните. 90% от европейците искат да имат достъп до своите здравни данни, а 80% са съгласни да ги споделят при определи условия, каза д-р Бони. Първото ключово обстоятелство за дигитализацията на здравеопазването е възможността за събиране, ползване и обмен на здравни данни на национално и европейско ниво. Второто е свързано с възможността за ползване на здравните данни за научни проучвания и персонализирана медицина. Третото е да се убедят европейските граждани, че събирането и обменът на здравните данни ще позволи нов модел на здравеопазването.

Първият панел стартира с изложението на д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание. „Винаги съм пледирала да се въведат с ускорени темпове всички елементи на националната здравна информационна система. Първите стъпки започнаха преди няколко години с възможността за електронно отчитане, после с издаването на електронен болничен лист. COVID-19  наложи ускорен начин да се реагира и да се въведе електронизация на процеси, свързани със самата епидемия. Предизвикателство беше да се въведе и правната рамка на здравно-информационната система и това стана през 2019 г., когато се регламентира кой оперира с данните и кой е отговорен“, обясни д-р Дариткова. През последната година се въведоха електронната рецепта и електронното направление от личния лекар, но те все още нямат широка употреба. Само чрез национална информационна система ще имаме прозрачна, по-добре контролирана и по-прогнозируема здравна система, която да постави пациента в центъра, заключи д-р Дариткова. Електронното здравеопазване е един от елементите, които ще гарантират по-качествена грижа, защото то няма да може да измести професионализма на специалистите в здравната система, но то може да бъде от полза и на тях, допълни тя. Д-р Дариткова очерта като ключово предизвикателство постигането на съгласие на политическо ниво, както и да се постигне надпартиен консенсус за електронизацията на здравеопазването, да се очертае ясен план, независимо кой управлява. Неравномерното разпределение и неравномерното представителство на различните медицински специалности на територията на страната е сред основните проблеми, които COVID-19  кризата очерта у нас и равномерният достъп до качествена здравна грижа ще бъде сред основните приоритети в програмата на ГЕРБ, каза д-р Дариткова.

Проф. д-р Николай Габровски, председател на Българското дружество по неврохирургия, подчерта, че в България трябва да има ясен план за електронизация на здравеопазването, тъй като това е единственият начин да преминем към по-ефективна здравна система. COVID-19  даде голям тласък на развитието в тази посока и ние се адаптираме. Той очерта областите в медицината, в които вече навлизат революционни технологии и това ще промени коренно начина, по който се лекуват пациентите. Проф. Габровски акцентира върху ключовото значение на образованието, в което имаме традиции и без което прогрес е невъзможен.

Д-р Али Пирзада, Директор в Ernst & Young за България, Северна Македония, Албания и Косово, насочи вниманието към факта, че в контекста на COVID-19 е станала още по-ясна необходимостта от качествено събиране на данни. Сред приоритетните области за развитие на дигитализацията на здравеопазването в ЕС той посочи телемедицината, изкуствения интелект и др. Възниква пропаст между инициативите на частния сектор и това, което държавният трябва да прави, за да ги облекчи, каза още д-р Пирзада. Той акцентира и върху необходимостта от сериозни инвестиции за изграждане на капацитет, като се почне с образоване на децата, студентите, особено учещите медицина, и възрастното население.

Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), също подкрепи необходимостта от широк, надпартиен консенсус и посочи, че воля има, видно от предизборните програми на политическите партии. „Здравеопазването у нас все още е хартиено и през пандемията недостатъците от това светнаха сериозно. Пациентът трябва да си вземе отпуск 1-2 дни, за да си получи лекарствата, отпускани от здравната каса, особено ако са с протокол. Важна стъпка бе решението от май 2021 г. рецептите да са само електронни“, каза той. Всички говорим за инвестиции и повече ресурс, но дигитализацията ще даде възможност да преминем от здравеопазване, фокусирано върху заплащане, към фокус върху мотивирането на всички участници в системата за по-добро качество. Според Деян Денев ключовото предизвикателство сме всички ние – нашето желание или нежелание да се променим и ако в системата има отпор, много трудно ще бъде въвеждането на електронното здравеопазването.

Вторият панел стартира с презентацията на Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA Bulgaria. Той очертаускореното развитие на електронната търговия с лекарства и хранителни добавки в последните години, включително и заради пандемията.От 2018 г. към 2025 г. се очаква троен скок на продажбите на здравни продукти в най-широк спектър в световен план. Европа осъществява около ¼ от електронните продажби, като Източна Европа има да наваксва. Водеща с почти 20% дял от всички продажби на продукти без рецепта е Германия, следвана от Чехия. През 2020 г. има огромен ръст в Унгария, Италия, Словакия, Полша. В Германия е разрешена онлайн продажба на лекарства по лекарско предписание въпреки липсата на електронна рецепта досега, отбеляза Чичов. След въвеждането на електронна рецепта тази година, през следващата се очаква значителен ръст на дела на онлайн продажбите на лекарства по лекарско предписание. Лекарствата по лекарско предписание са разрешени за онлайн продажба освен в Германия в скандинавските страни, Холандия, Великобритания, Португалия и др.

В България онлайн е разрешено към момента да се продават само ОТС, или лекарства без лекарско предписание  – има ръст на продажбите на витамини, минерали, хранителни добавки, но също и на средства срещу настинка.

В онлайн продажбите на лекарства по света навлизат много нови от логистична гледна точка играчи – във Франция например участват държавните пощи, които доставят лекарства от аптеки към дома на клиенти. В Англия доставчици на храни вече предлагат и  лекарства до дома, на старта си е и платформата на Amazon за доставка на здравни услуги и лекарства. „Ще наблюдаваме все повече навлизане на нетрадиционни играчи. В различни държави има партньорство между търговци на едро, застрахователи, производители на електронни платформи. У нас също има тенденция към пилотни проекти“, каза още Лука Чичов и допълни, че в България има все по-голям интерес и към услугата Click and Collect.

Дейвид Коулс, водещ експерт по лекарствоснабдяване във Великобритания, сподели опита си във въвеждането на електронната рецепта. Пилотните програми за продажба на лекарства онлайн стартирали още преди около 20 год. и в началото повечето били скептични, особено лекарите. „Опитът показа, че това е голямо удобство за пациентите и с времето онлайн поръчките станаха по-разпространеният начин. Това е просто допълнителен начин за лекарствоснабдяване. От януари 2020 г. до януари 2021 г. имаме 40% ръст на електронните рецепти заради пандемията, като се включват активно и най-малките самостоятелни аптеки. Те предоставят лично обслужване, контактуват добре с клиентите си и се ползват от високо доверие“, обясни Коулс.

Той посочи, че от момента на онлайн запитването за лекарство към личния лекар (което става през приложение на мобилния телефон) до доставката до вратата на пациента отнема около 3-4дни.

Боряна Маринкова, PR експерт в здравния сектор, съосновател на първата и най-голямата платформа за пациентски сигнали за недостиг на лекарства, обобщи информацията за проблемите на пациентите досега. 36% от сигналите постъпващи при нас са за налични лекарства, които не се откриват лесно от пациентите. Те трябва да посетят, една, две, три или повече аптеки за да намерят лекарствен продукт. Останалите около 60% от причините се дължат на недостатъчен внос – липса на внос по икономически причини или производствени причини, както и за нерегистрирани лекарства“, каза Маринкова. Тя призова да има възможност регулацията да настигне бизнеса, като посочи, че всички сме се убедили в огромния потенциал на IT индустрията в пандемията, както и на медицината като наука. „Нека да позволим на бизнеса да дава добрите идеи на държавата, за да се облекчава животът ни като пациенти“, каза още Боряна Маринкова.

Адв. Пламен Таушанов, председател на УС на Българската асоциация за закрила на пациентите, изтъкна, че данните от проучването на „Маркет Линкс“ потвърждават и тяхна информация за нагласата на пациентите отпреди 5 г. „Това е посоката за в бъдеще, тъй като и по-възрастните реално са в интернет, общувайки с децата си онлайн. Предпазването от заразяване в търговския обект е сериозна причина да се предпочита онлайн покупка, като тя ще остане в сила и следващата година“, прогнозира Таушанов. Той припомни, че в около 50 селища у нас липсва аптека и се разчита за доставка на лекарства от общопрактикуващия лекар. „Трябва да се разчита на законодателна инициатива от следващото правителство. Никой не омаловажава ролята и отговорността на лекаря в процеса на онлайн снабдяване с лекарства. То би улеснило и придържането към терапията от страна на пациента“, каза още Таушанов.

Мария Шаркова, управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Шаркова и партньори„, обърна внимание върху необходимостта от пакет законодателни промени, за да бъде възможна онлайн покупката на лекарства по лекарско предписание. „Електронната рецепта е първата стъпка. Необходимо е и въвеждане на гаранция за пациента, като тази услуга само би улеснила пациентите, без да ги застрашава по някакъв начин“, каза тя

Радомир Миланов, управляващ директор в SAP за България, говори за практическите възможности за въвеждане на услугата Click and Collect при покупка на лекарства, отпускани с рецепта. Той увери, че технологично са готови за 3-4 часа да става доставката. От 3 до 6 месеца  може да бъдат внедрени  в аптеките програми, които да позволят това, каза той.

Click and Collect се използва много в Германия, Великобритания, Франция, тъй като имат и традиции в такъв тип доставки. Тук също ще влезе в употреба, с правилна регулация, премерени мерки, добър контрол. Той очерта възможността за пилотен проект, за да се види как се приема от хората в България. Той подчерта, че всички приложения – електронна рецепта, електронно досие, електронен здравен портал трябва да бъдат интегрирани.

X