0886 516 705 office@healthpr.bg

Епидемията накара партиите да потърсят много повече медици за депутатските си листи

Че българската политика е болна, се знае отдавна, но сега голяма група лекари в листите на големите партии ще се опитат да я излекуват. Медици в парламента винаги е имало, но епидемията от COVID-19 ги превърна в много търсен актив и на тях се възлага да привлекат вота на различни групи хора.

„Няма нищо случайно във факта, че в листата на ГЕРБ – СДС в Плевен участват четирима лекари. През последната година те са на първа линия, към тях хората имат най-голямо доверие. Те са тези, които с посланията си, енергията, поведението си докосват повече хора. Те ще бъдат чути по време на тези избори“, казва Мирослав Петров, областен координатор на ГЕРБ – Плевен, и втори в листата за народни представители, в прессъобщение за листите.

Слави Трифонов започна представянето на кандидат-депутатите на „Има такъв народ“ точно с лекари. БСП също акцентира върху здравеопазването в предизборната програма и листите си. Един от известните пулмолози на първа линия в борбата с ковид, д-р Александър Симидчиев, също води листа – на „Демократична България“.

По традиция триумвиратът лекари парламентаристи от ДПС в сектора – Нигяр Джафер, Хасан Адемов и Джевдет Чакъров, са и водачи в листите му.

На избори от името на АБВ отива и най-големият противник на противоепидемичните мерки доц. д-р Атанас Мангъров, който ще се опита да обере протестния вот в София и Варна, където води листи.

Нови в политиката

Истинската изненада сред лекарите на ГЕРБ този път е в привличането в гражданската квота на един безспорен виртуоз в онкохирургията, в чиято клиника се лекуват жени от цяла България. Това е чл. кор. проф. д-р Григор Горчев, който е бивш и почетен ректор на Медицинския университет в Плевен, собственик на частна болница и действащ авторитетен лекар с множество международни награди. Горчев има един досег до политиката – беше съветник по здравните въпроси на президента Георги Първанов. С поканата му за листата Бойко Борисов прави и още един ход – най-накрая намира обединително звено, което е и местен авторитет в полуразпадналата се плевенска организация.

„Пандемията промени много неща в моя характер, това е събитие, което се случва веднъж на 100 години и в такива моменти човек си дава сметка, че не трябва да бъде пасивен по отношение на здравната политика. Това надделя при взимането на решение да стъпя в политиката“, отбелязва проф. Горчев пред „Капитал“. Той допълва, че има голям опит в сферите на здравеопазването и образованието, познава здравните системи по света, работил е в чужбина, в държавна и частна болница и му е понятен начинът на работа в сектора.

„Нужна е експертиза и тя е много важна. Моята работа ще бъде чисто мисионерска. Няма да се отделя и от пряката ми работа, няма да престана да оперирам пациентите си, аз работя по 12 часа на ден и съм високоорганизиран човек, смятам да съчетая новите си ангажименти“, казва професорът.

Логично изненади с номинации на лекари се очакваха от „Демократична България“ и „Има такъв народ“.

За водач на листа демократите издигат д-р Александър Симидчиев, изключително популярният секретар на Медицинския съвет по време на короната епидемията, който е много добър пулмолог, лекувал и наблюдавал по време на кризата хиляди пациенти. Освен че е с успешна практика като лекар д-р Симидчиев е и преподавател в Медицинския университет – Пловдив, както и активен член на неправителствения сектор. Той е отдаден от години на каузата за по-чист въздух и премахване на замърсителите, които се отразяват зле на целия организъм и в частност на белите дробове, и е председател на сдружението „Въздух за здраве“. Сдружението е известно с множество инициативи, насочени към отстраняване на замърсяванията във въздуха и белодробното здраве, и е изключително добре прието в здравните и институционалните среди.

Д-р Симидчиев отбелязва, че е приел поканата, защото във всекидневната си практика вижда, че има много процеси в здравеопазването, които да се направят бързо и лесно и да помогнат в лечението. Например да се ускори дигитализацията.

„Трябва да имаме консенсусни стратегии отвъд един мандат – аз познавам ангажираните в здравните комисии и вярвам, че нямаме драматични различия за приемането на дългосрочна здравна стратегия. Има три стъпки, които трябва да променят сектора – фундаментът трябва да бъде профилактиката, която да се полага на цялата нация, върху него да се надгради осигурителният модел за хроничните заболявания и застрахователният, за да могат хората да се застраховат и срещу допълнителни рискове“, казва той.

Изненадите в партията на Слави Трифонов са лекари, били негови гости в студиото. С най-прясна слава от тях е работещият по българския проект за корона ваксина проф. Андрей Чорбанов от БАН. Той не е лекар – завършил е „Биотехнологии“, а не медицина, и също е известен предимно с отрицанието на по-строгите ограничителни мерки за борба с коронавируса. Той работи и по създаването на българска ваксина, която обаче още не е стигнала етапа на клинични изпитания.

В групата от четирима лекари, представени от Трифонов, има един доцент, в чиято биография има много предишни длъжности. Това е урологът доц. Силви Кирилов, бивш директор на Александровска болница – София, по времето на НДСВ, след това директор на Агенцията за трансплантации по времето на ГЕРБ, уволнен от Десислава Атанасова за несправяне с работата. Кирилов е бивш директор и на две частни болници, а в момента отново практикува урология в Александровска.

Програмата на „Има такъв народ“ в здравния сектор беше представена от д-р Ивайло Христов, дългогодишен директор на поликлиниката и медицинския комплекс в курорта Албена. Христов е хирург по специалност и през 2010-2011 г. e бил част от военния контингент на НАТО в Афганистан. Другият лекар в листите е кардиологът от първата бургаска частна болница д-р Николай Драгнев.

Доц. Мангъров казва, че това, което го е накарало да се впусне в политиката, е несъгласието му с дилетантския начин, по който се е управлява пандемията и който е довел до 16 хил. повече починали през 2020 г.

„Мотивираха ме хората, организирали безсмислените мерки с КПП-тата, затварянето на парковете и училищата, които сега по същия хаотичен начин организират и ваксинационната кампания“, казва той.

Доц. Мангъров има много идеи за промяна в здравния сектор, като основната е да се раздели заплащането на медицинския труд от това на лечението по клинична пътека, за да могат да се развиват всички специалности, а не никой да не иска да стане епидемиолог, инфекционист, педиатър, защото в тези специалности няма пари. Той смята, че не трябва да има разделение между доболничната и болничната помощ и частните болници не трябва да ползват ресурса на НЗОК.

В допълнение доц. Мангъров има и по-широк политически поглед – смята, че трябва да се дострои АЕЦ „Белене“, и иска България да не отдава на чужди фирми концесиите за природните богатства.

Партийно строителство с лекари

Кандидатирането на здравния министър проф. д-р Костадин Ангелов от гражданската квота на ГЕРБ изглежда очаквано. От една страна, той е един от най-желаните водачи от местните структури на партията, от друга – дълги месеци наред професорът е във всекидневна предизборна кампания и вероятно е най-експонираният министър на ГЕРБ заедно със социалния си колега Деница Сачева. Ангелов се бори срещу COVID-19, посреща ваксини, посещава болници и спешни центрове, реже ленти на ремонтирани клиники, кара се на закъснелите с доставките производители на ваксини и всяка седмица дава пресконференция заедно с националния щаб. Ако не избере политическа кариера, професионалният път назад за професора е затворен. По закон той не може да се върне на директорското място в болница поне две години, след като е заемал политически пост. Ако ГЕРБ не спечели изборите и той не влезе в парламента, професорът би трябвало да си търси друго поприще. ГЕРБ избира да разчита на личната харизма на Ангелов да привлича избиратели във Велико Търново, доскоро смятано за бастион на Цветан Цветанов, и във Варна.

В листите на ГЕРБ традиционно участват двама лекари – ветерани в парламентарното присъствие на ГЕРБ от самото начало. Това са председателят на парламентарната група д-р Даниела Дариткова, която е и председател на парламентарната здравна комисия вече трети мандат, и доц. д-р Лъчезар Иванов – един от основателите на ГЕРБ, известен като личния лекар на Бойко Борисов.

За разлика от повечето лекари, които, веднъж влезли в парламента, се отказваха от практиката си или значително разреждаха пациентите си, д-р Дариткова не го направи нито за момент и продължава да е най-известният личен лекар в Смолян, с хилядна практика и множество пациенти, за които продължава да се грижи в почивните си от парламента дни и по телефона през цялото останало време. Освен директния си опит на практикуващ лекар, който ѝ е много полезен в работата, тя въведе стил на консенсус при вземането на решения в здравната комисия и като цяло това е една от парламентарните комисии, в която има професионален дух и липса на политическо празнословие. Дариткова отново е водач на листата в Смолян.

Другият местен авторитет в листите е директорът на държавната болница в Ямбол д-р Димитър Рунков, който беше и водач на листата на ГЕРБ в града на общинските избори.

БСП е заложила на множество лекари в листите си, но те като цяло не заемат водачески места с изключение на известния хематолог и депутат от сегашния парламент проф. д-р Георги Михайлов.

Новото име в листите на БСП е хирургът проф. Димитър Раденовски, който за пет години от 2007 до 2012 г. беше директор на „Пирогов“, но беше отстранен от ГЕРБ и след това се завърна като член на борда на болницата. През последните години той управлява диагностично-консултативния център на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София. Професорът е родом от Белоградчик и на второ място в листата на червените във Видин.

Източник: Капитал, автор на статията Десислава Николова

X