0886 516 705 office@healthpr.bg

Европейската комисия трябва пряко да контролира подготовката и спазването на антираковите планове в ЕС

По какъв начин се отразява COVID-19 на вашите пациенти?

На болните, които лекуваме в нашето лечебно заведение в „Аджибадем Сити Клиник-Младост“, COVID-19 се отразява също така, както на пациентите не само с онкологични заболявания, а и с всички други в цялата страна. Няма как ние да бъдем откъснати от света, тъй като така или иначе тази болест завари цялата здравеопазна система в света неочаквано неподготвена. Това, разбира се, е съвсем обяснимо. България не прави някакво изключение в объркването, което се създаде в цялостния процес на здравеопазване през миналата година.РЕКЛАМА

Разбира се, имаше един период, в който след голямата уплаха и първия локдаун, който беше наистина твърде драматичен, настъпи едно отпускане, включително сред пациентите, но като че ли това непрекъснато говорене, непрекъснато заливане с информация по отношение на COVID пандемията в някаква степен води и до дискомфорт сред онкологичните пациенти. Аз лично съм смаян колко много специалисти се оказа, че има по контрола на инфекциозните заболявания в нашата страна.

Нека да го кажем така по-меко – с интерес слушам как се обясняват тези процеси, включително лечението, включително мониторирането и контрола на болестта от най-различни представители на медицинската и други области. Слушам доста специфични подробности в областта на вирусологията от страна на хирурзи, от страна на администратори в здравеопазването, от страна на математици, от страна на политолози. Разбирам, че всеки иска своите 15 минути слава, да се покаже по телевизията, да се покаже в нета, да се видят неговите, да го кажем, бурни мисли, в различните издания. Но така или иначе това води до едно объркване на пациентите.

То води и объркване и сред здравите хора, защото заливането с разнопосочна информация и желанието на всеки поне за малко да блесне, за съжаление, някак си размива и наистина разумни гласове на професионалисти, които не могат да вземат своето подходящо място в общата шумотевица и да бъдат чути достатъчно адекватно, за да има това някакъв благоприятен ефект и върху пациентите с онкологични заболявания, и върху цялата пациентска популация, а пък бих казал и върху цялата човешка популация, защото знаете, че пациентите не са функция само от своите решения, те са функция и от решенията на своите близки, на своите роднини. И когато и те са недостатъчно убедени в едно или друго действие, вследствие на цялото това объркване и изобилство в говоренето, може да се стигне до неразумни решения, които да се отразят пряко върху здравето.

Забавиха ли се диагностиката и лечението на раковоболните през миналата година?

В продължение на споделеното дотук искам да кажа, че през миналата година имаше забавяния в диагностиката. За щастие много, много по-малко в лечението на болните при нас. Характерът на болестта е такъв, че разумният човек разбира, че може да не се разболее от COVID-19, но за съжаление онкологичното заболяване не може да чака своето лечение.

Не така обаче се случи с диагностиката. Много хора, които имаха диагностицирано заболяване или то беше в процес на диагностика с ясна информация, че най-вероятно това е онкологично заболяване, все пак оставиха нещата за известно време. И тези недобри резултати от забавянето за съжаление сега са една част от нашето ежедневие. Имаше много болни в много добро, в отлично общо състояние и може би заради това, че чувстваха достатъчен дискомфорт, решиха, че може да се изчака началото, после средата на епидемичната вълна, приемаха всичките тези безумни съвети за различни добавки и т.н., което вероятно при някои от тях е давало сигурност, че това им помага да изчакат до довършване на диагнозата и започване на лечението на онкологичното заболяване.

Това доведе до една група от болни, които се появиха с напреднало заболяване, много по-напреднало от момента на диагнозата, което изключително много намалява възможностите на последващото лечение. Нещо повече, това не е само мое мнение, а и бих казал, че моето мнение няма няма значение, защото в съвременната медицина, базирана на доказателствата, ранната диагностика и лечение са се доказали в световната практика.

В тази връзка искам да споделя за едно бих казал уникално, много важно и много поучително достоверно клинично проучване, което беше проведено през изминалата 2020 г. на Хана и сътрудници. Това е клинично проучване, стартирало на 10 април 2020 г. и след завършването му резултатите бяха публикувани на 4 ноември в British Medical Journal. Резултатите са толкова важни и показателни, че достъпът до тази публикация е достъпен за всички, тъй като тя дава много важни данни за това как се отразява забавянето на лечението и какъв риск и неблагоприятни последствия има то за живота и здравето на пациентите с онкологични заболявания.

Това уникално изпитване показва здравеопазните системи по света, не само в нашата страна, а в целия свят, върху гигантски популации какъв е неблагоприятният ефект при забавяне на лечението с основните методи. В онкологията това са оперативният метод, лъчелечението и химиотерапията, която е термин, използван по традиция, иначе тя включва имунотерапия, прицелно лечение, различни други лекарствени класове. Би могло да се нарича и системна лекарствена терапия, както е, разбира се, много по-правилно. Забавянето на тези три метода е много точно оценено на базата на едно изключително прецизно и задълбочено изследване на точни и ясни показатели чрез математически модели.

Единият от тях конвертира, превръща редукцията на риска при лечение в определено число, което показва увеличението на смъртността за всеки 4 седмици забавено лечение при седем основни локализации, които са проследени в клиничното изпитване. Това са рак на пикочния мехур, рак на млечната жлеза, рак на дебелото черво, рак на правото черво, ректумът, който е даден поради спецификата на лечение там, ракът на белите дробове, ракът на маточната шийка и туморите на главата и шията.

Разгледани са тези три основни метода на лечение. Като например забавянето на хирургичното лечение при тези седем локализации варира в увеличение на смъртността на всеки 4 седмици с около 6%. При забавянето на лъчевата терапия с 4 седмици при тумори на главата и шията и при други споменати локализации достига до 9%. И, забележете, забавянето на системната лекарствена терапия, на химиобиологичното лечение се свързва с около 14% риск от смърт за всеки 4 седмици забавяне.

Аз мисля, че тези числа, които са драконовски точни и изчислени от огромен колектив без емоции, тъй като говорим за научно изследване, са достатъчно показателни, за да пояснят какво направи COVID-19, разбърквайки здравеопазните системи в света. Тук не става въпрос само за страха на пациентите от това да посетят лечебно заведение по време на COVID епидемията. Тук става въпрос за цялостното объркване на всяка една здравеопазна система, която трябваше да отдели и да продължава да отделя ресурси за COVID пациенти, което намалява ресурсите за другите заболявания. От една страна, намалява и чисто техническите организационни и апаратурни възможности в една болница, които са заети от COVID пациентите, за лечението на останалите заболявания.

В случая говорим в частност на онкологичните пациенти. Това са едни резултати, които в голяма степен разтърсиха онкологичната общност, както и здравните администрации в света, тъй като този огромен мултинационален екип, ръководен от Хана, който използва редица информационни бази данни, за да пресее над 2000 изпитвани и да подбере тези от тях, които имат категорична ясна степен на достоверност и да направи този ретроспективен анализ чрез специфични математически модели с включването на водещи компютърни и софтуерни центрове, като например този във Виена, и в редица други страни, за да може да имаме яснота, точност и сигурност и да няма възможност за неясно интерпретиране на резултатите. Посланието е едно и то е ясно.

Затруднението пред раковоболните в света и предизвикателствата пред всяка една здравеопазна система са огромни. Трябва много активно да се търси тези предизвикателства да бъдат оптимално коригирани, дотолкова, разбира се, доколкото действителността ни позволява. И в никакъв случай да не се подценяват в тези тежки времена на пандемия и останалите заболявания, особено рака във всичките негови разновидности и локализации, защото всичко това се носи като един бумеранг обратно към човечеството със случаи, които ще бъдат много напреднали и изключително трудни за лечение.

Колкото по-авангардно, колкото по-сложно и дълго е едно лечение, толкова по-скъпо е то. Така че и тези, които в една здравеопазна система си правят сметка на парите, трябва да знаят, че в следващ период трябва да се осъществи и допълнително финансиране за тези забавени в своята диагностика и лечение пациенти. Това поставя нашата страна наред с всички останали.

Ние също трябва да обърнем достатъчно и навременно внимание на пациентите с онкологични заболявания, за да може да няма този тежък дисбаланс, който се получава особено в някои страни. И да не бъдем изправени пред него след няколко месеца, след година или колкото отнеме така продължаващото нерозово положение, за което все пак има ваксина, има надежда сред всички разумни хора, че би могло да се пречупи настоящата лоша тенденция. Тогава ще бъдем свидетели на всичко, което сега отстрани се натрупва, тлее. И, разбира се, в частност една огромна група онкологично болни пациенти, които ще изискват много повече грижа, много повече екипност и, разбира се, повече финансови средства.

В нашата практика в лечебното заведение аз мислих, че през късната есен и началото на зимата на 2020 г. ще видим тези негативни резултати от някои забавили се пациенти, насочени, но решили да отложат или просто не могли да се справят с това, че трябва да вземат определени направления, да минат през определени звена, преди да дойдат при нас и са закъснели.

Мислих, че горе-долу до края на годината това ще бъде изчистено, но не се оказа така. Ето сега, в началото на 2021 г., се явяват пациенти, които са с много напреднали заболявания, чиято диагностика е извършена още март-април-май на миналата вече година. Разбира се, толкова дълго нелекувани онкологични заболявания вече се явяват в един напреднал стадий, което значително променя житейската перспектива пред пациентите и, разбира се, намалява и нашите възможности за адекватно, успешно и дълготрайно повлияване на болестта. Има, за съжаление, и млади пациенти, при които се е стигнало до някъде в диагностиката, в пандемичния така разгар. При някои от тях е имало съмнение, ясно описано и обяснено за онкологично заболяване, но това става факт в диагностиката доста по-късно.

Иначе по отношение на болните, които провеждат лечение, смея да кажа, че при нас специално пациентите не са спирали и отлагали своето лечение. Дори в тези тежки моменти на първия локдаун, когато се изискваше с документи да се преминава през КПП-тата, ние все пак имаме пациенти от цялата страна, включително имаме и пациенти, които са от чужбина. Така че, въпреки тези трудности, здравият разум, и аз се гордея, че българите имат здрав разум в тежките моменти, не позволи пациентите да отлагат, отменят или спират лечението си.

Разбира се, единици винаги има по различни други субективни фактори. Все пак лечението е двустранен процес. От едната е лекарят, медицинският екип, от друга страна е пациентът, който има своята свободна воля и може да прецени кога и дали да избере да се лекува. Пациентите бяха стриктни. Ние не сме върнали абсолютно никой.

Всичко сме съчетали адекватно и с точно инструментално проследяване, с конвенционална визуална диагностика, с най-съвременните нуклеарни методи, с които разполагаме, с пет-скенер, с различни други изследвания, свързани с изотопи, най-съвременни изследвания с компютърни томографии, магнитен резонанс, сложни клинико-лабораторни изследвания. Успяхме въпреки трудностите и въпреки това, че се наложи и при нас да се разкрие такова COVID звено, което значително отне от ресурса ни, тъй като лекарите, които дежурят в него, няма как да влизат обратно в медицинската онкология, в другите звена. Трябва след като излязат да бъдат карантинирани, да бъдат тествани.

Това, разбира се, натоварва всички много и физически, и в не малка степен и психически, което наистина е едно предизвикателство пред лекарите. И аз бих искал да кажа едно огромно „благодаря“ на моите колеги – лекарите, медицинските сестри, лаборантите, всички, които са в този екип, които въпреки трудностите, въпреки тоталното изтощение, въпреки всички неудобства, всичко което причиняват на семействата си със своето отсъствие, със своята умора и невъзможност да бъдат адекватни в семейни условия.

Искам още веднъж да кажа едно огромно благодаря към всички тях. и разбира се, аз пожелавам като вярващ човек, като християнин – Господ да ги пази – а и той ги пази, защото са го заслужили, те наистина дават всичко от себе си и са поставени в едни крайно тежки условия на работа, които наистина могат не само емоционално, но и действително да се сравнят с условията през една война.

Във връзка със споровете около ваксините какво е вашето мнение за приложението им при онкологичните пациенти и има ли някакви рискове за тях?

Както вече споменах, аз съм смаян от това колко познавачи има както на COVID-19, така и на имунологията, на вирусологията в България, включително далеч не от медицинските среди, от различни други сфери на обществото, като оставим настрани и плеядата математици, които се включиха, има и политици, които имат изказ, който е по-скоро подходящ за един лекар.

Както казах, всеки иска своите няколко минути слава, но разноговоренето обърква и пациентите, и техните близки, и пречи на здравомислещите гласове, които се чуват да изпратят истинска информация. За ваксините се изговори страшно много. Там също се навъдиха много познавачи на РНК, векторните, аденовирусните ваксини и т.н. Аз искам да кажа нещо съвсем кратко.

Така или иначе ние имаме вече огромен брой ваксинации, ние имаме яснота относно токсикологичния профил, нежеланите реакции на ваксините. Особено когато специалисти казват, че не може да има генетични промени вследствие на ваксината, което на лекарите по принцип е ясно, но го казват специалисти, което е много по-важно. Когато имаме кратките характеристики на продуктите, на самите ваксини, това са техните досиета, описващи абсолютно всичко.

И когато имаме вече натрупания голям опит, мисля че е едно безумие да бъдат лишени пациентите от ваксинационна активност, тъй като това е против интересите им – и техните, и на обществото. Израел наближават втория милион души, преминали ваксинация и са една от водещите страни в имуноонкологичното лечение, в научната активност, в практическото приложение.

Всъщност носителите, т.е. основата на тези първи ваксини е точно на базата на такива модели, използвани за други видове лечение и за това не е чудно, че както някой казва „много бързо се създадоха“. Изобщо не е бързо, просто бързо се окачиха на тези носители съответните елементи, за да може организмът да изгражда имунитет срещу COVID-19.

Та Израел, тази страна, която се слави с най-добрите имуноонкологични центрове, постави във втората група за ваксинация онкологичните пациенти. Те сега с ваксинират с Pfizer-BioNTech, скоро ще започнат и с Moderna, т.е. – с РНК-ваксините. И това дава според мен достатъчна яснота и сигурност за трезвомислещите пациенти. Едно отлагане на лечението, както споделих във връзка макар и с други причини, отлагането само с 4 седмици повишава вероятността от смърт, с 8 седмици – още повече.

Кошмарни са резултатите от детайлизираните резултати на клиничното изследване за това какви фатални последици има отлагането на лечението в по-дълъг срок. В тази логическа връзка напълно ясно е, че пациентите трябва да бъдат предпазени. Не е време и място по време на тяхното лечение с химиотерапия, с лъчева терапия, комбинация от химио- и лъчева терапия или оперативно лечение те да се спират, отлагат, защото пациентът страда в момента от COVID-19, което знаете понякога продължава по-дълго, които могат да отложат лечението на рака с 1, 2 или 3 месеца.

За мен не съществува абсолютно никакво съмнение, че здравият разум и получените дотук доказателства в медицината говорят абсолютно в полза на ваксинацията на раковоболните, тъй като това е начинът те без да се притесняват да продължат лечението на своето онкологично страдание, така че то да бъде максимално ефективно и да не бъде в техен ущърб.

Каква е вашата равносметка за изминалата 2020 г. относно честотата на онкологичните заболявания и най-честите локализации и стадии, преминали на лечение във вашата болница?

Ако се върнем към изминалата 2020 г., честотата на пациентите, преминали през нашето лечебно заведение, се увеличи, може би заради това, че имаше логистични трудности на някои места в лечението, на пътуването, на редица други субективни фактори с лечебни заведения, които трябваше да осигурят ресурси за COVID-19, какъвто между другото и ние осъществихме и знаем колко много затруднява нашата работа. Разбира се, това вероятно затруднява още повече работата на някои други лечебни заведения. Т

Така че, без да смятам, че има някакво драстично увеличение на раковоболните, относителният дял на пациентите, преминал през Клиниката по медицинска онкология на „Аджибадем Сити клиник-Младост“ беше доста голям. Най-честите локализации бяха до голяма степен обичайните, именно ракът на дебелото и право черво, ракът на млечната жлеза, на белия дроб.

Интересно е, че в последните около 2 години имаме изключително голям брой на пациенти с рак на стомаха и въпреки вече 32-рата година, в която работя в медицинска онкология, работя изключително с онкологични пациенти и тяхното противотуморно лечение, засега нямам някакво обяснение за нарасналия им брой. Разбира се, надявам се големите центрове, които провеждат достатъчно научни изследвания, да дадат някакви резултати, които да обясняват значително увеличената честота на рака на стомаха.

Преди доста години това беше една от локализацията, която в световен мащаб ние, онколозите, се гордеехме, че намалява, че вероятно причините за това са избягването на определени видове, смятани за изключително канцерогенни храни – пушена риба, някои също специфично приготвени деликатеси, голямото наличие на селитра и др., но явно далеч не само хранителните навици водят до някаква промяна при това заболяване. Явяват се пациенти изключително в млада възраст.

Аз само през миналата година имам поне 6-7 пациенти с рак на стомаха, които са между 30 и 40 години, пациентка, която беше на 27 години. От началото на годината, само през първите две седмици имаме вече 3-ма пациенти с новоустановен рак на стомаха. Надявам се да има някакво по-бързо обяснение. Ние имаме най-съвременни възможности за лечение на тази локализация.

Аз съм участвал като главен изследовател още преди около 10-ина години в едно изключително важно, престижно международно клинично изпитване, в което ръководената тогава от мен клиника беше и единствен център в Европа. Аспекти от това клинично изпитване вече са с допълнителни биологични терапии. В литературата има доста цитирания, включително и на нашия екип и се гордея, че България присъства на картата на тази локализация достойно.

От тази гледна точка тази локализация представлява за мен и едно допълнително предизвикателство, тъй като виждам някаква промяна при нея и ми се иска ние да направим максималното, за да може да осъществим най-добър контрол. Това намери отражение и в стандартите за противотуморно лекарствено лечение на Българското онкологично научно дружество, които ние адаптирахме към най-новите изисквания на Американската асоциация по онкология и на Европейското общество по медицинска онкология и издадохме в края на декември въпреки тежката обстановка.

Колегите от страната са ги получили, но при нас толкова бързо се променя всичко, че предстои и нова актуализация. Тя вероятно ще бъде някъде около май, за да може към началото на юни новите индикации, разрешени от Европейската лекарствена агенция, от регулаторните органи, от НЗОК, която поема и нови иновативни методи на лечение като ги реимбурсира, да бъдат отразени в тези актуализирани гайдлайни.

Разбира се, не говоря само за рака на стомаха, а и за всяка една локализация. Повярвайте ми, има уникални технологии, които влизат в лечението на рака. Щастлив съм да кажа – и в нашата страна също.

Има ли нови подходи и методи в световен мащаб, който да са започнали да се прилагат или да предстои тяхното приложение в света и респективно в България?

Въпреки всички трудности през изминалата година има много иновативни терапии, които вземат все по-голям обем в работата на онколозите, имам предвид биологичните терапии, биологичните подходи на онкологичното лечение, другите прицелни терапии, които навлязоха и които показват изключително фантастични резултати дори при много напреднали тумори.

След толкова много години работа когато си казвах след един голям успех и едно дълго затишие, след втори голям успех и дълго затишие дали ще има и следващ голям пробив, се радвам, че се получават. Случи се наистина бум, качествен прелом в лечението на рака при навлизането на биологичните терапии и при доказването на тяхната ефективност, при повече и при повече локализации на това страдание.

Разбира се, в никакъв случай не трябва да се подценяват и уникалните възможности, които дава и съвременната роботизирана хирургия, уникалните възможности, които се получават при лъчелечението със съвременни софистицирани апарати, които извършват радиохирургия по уникален начин, извършват чудеса, които бяха немислими в лъчелечението само до преди години.

И това, че ние продължаваме нашата екипна работа между тези основни специалности дава възможност за един коренен прелом и пречупване на болестта. Особено място в целия този екип имат патолозите, които ни дават все по-голяма, ясна и точна информация, която ние искаме; колегите, които се занимават със молекулярно-биологичен-генетичен анализ, които ни дават точните мишени, таргетите, които ние можем да поразяваме със съвременните терапии.

Тези терапии започнаха да стават рутинни и за щастие достъпни и в нашата страна. Те дават възможност за едно лечение, което смело мога да кажа в нашата клиника се прилага на европейско и световно ниво, дори и при пациенти, при които заболяването, за съжаление, е крайно напреднало. Разбира се, там нашите възможности са по-ограничени. Често пъти ние не можем да изкореним болестта, а само да удължим живота на пациентите, но и това при тези крайно напреднали пациенти с доскоро нелечими форми на ракови заболявания вече дава едни възможности, които не бяха очаквани преди това.

Даже например, ако погледнем рака на белия дроб. Честно казано до преди по-малко от 10 години това беше една локализация с толкова скромни възможности за повлияване, че на практика имаше доста голяма резервираност към активността на лечение, която се провеждаше, доколкото със своите скромни възможности то не влошава само качеството на живот при тези болни и редица други аспекти.

Разбира се, това е едно минало, защото ние постигнахме уникални резултати в лечението на рака на белия дроб с прицелните терапии, и разбира се, имунонкологичното лечение. Ракът на простата беше едно заболяване, което до развитието на кастрационна резистентност, се смяташе, че тези пациенти имат присъда над себе си. Сега това вече не е така. Имаме ендокринна терапия от втора линия, която по специфични начини преодолява резистентността и дава дълги години живот и то в едно отлично качество. Както и редица, редица други методи на повлияване.

Всичко това ми е толкова близко до сърцето, че бих могъл да говоря часове, но искам само да кажа, че има уникални възможности за повлияване на рака и горещо съветвам всеки, който има такъв проблем, който има такова съмнение за проблем, да потърси най-близкото онкологично лечебно заведение директно, защото сега има и допълнителни затруднения в пътя на пациента – никой няма да бъде върнат, ще бъде потърсена диагноза. Медицинският онколог трябва да бъде диригентът на лечението, който да казва кога да се провежда операция, кога да се провежда химиотерапия, кога да се провежда лъчелечение и какви точно изследвания да се правят, за да може последващото лечение да бъде в максимален интерес на пациента и с максимален резултат.

Европейската комисия продължава да има като основен приоритет изготвянето и въвеждането в сила на антиракови планове във всички страни членки. Дали има някаква промяна във връзка с COVID пандемията като нови изисквания и промяна на плана?

ЕК от дълго време се опитва да даде един тласък в страните членки на изграждането на антиракови планове, които обхващат един по-дълъг период, за да има хоризонт на действие, който позволява първо да се знае каква част от населението се обхваща. Второ – какви са пропуските, които, разбира се, са индивидуални за всяка една страна, каква е специфичната характеристика на пациентите, а пък бих казал въобще и на демографските показатели на всяка една страна, което има значение за изграждането на един такъв план. Трябва да се знае какви са финансовите възможности на здравеопазните системи, каква част от финансите на една здравеопазна система трябва да се насочат чрез един такъв антираков план към пациентите?

Не на последно място те са насочени към цялото общество, защото в антираковите планове са включени програмите за скрининг, т.е. за активно търсене на някои форми на рака, при които това е възможно, за да може да се подобри преживяемостта във вече заболелите пациенти. Това са наистина много важни неща, които мисля, че по обясними причини през изминалата 2020 г., тези 20-20 наистина ще бъдат помнени дълго, минаха малко на заден план.

Разбира се, имаше и един страх какво ще се случи с онкологичните пациенти, те са подложени на тежко лечение, дали прекарването на COVID-19 ще бъде фатално за тях или за част от тях и редица други въпроси. За щастие, оказа се, че не е точно така. Колкото те да са една чувствителна, безспорно е така, една чувствителна и сензитивна част от болните, с вероятност за по-тежко протичане, не се случи масова заболеваемост в тази група с изразени неблагоприятни прояви.

Разбира се, смесването на онкологични лечебни заведения и COVID звена в тях, аз лично мисля, че не е най-разумното нещо. Все пак колкото и да са затруднени ресурсите на една здравеопазна система, биха могли да се търсят различни маневри, които да позволят едно минимално свързване на тези групи болни, особено там, където сградният фонд или други фактори не работят в полза на смесването на такива звена, но разбира се, това е въпрос на индивидуална организация и въпрос на политика.

Като говорим за противоракови планове, има редица изводи, които ние тепърва си правим от лечението на онкологичните пациенти, тези от тях, които прекараха COVID-19, това, което наблюдавахме при тях. И те трябва да влязат в противораковите планове, но в момента, честно го казвам, акцентът на законодателните и държавни органи във всяка една страна е насочен към друго място и това нещо, което може би в по-следващ период ще се завърне като елемент, който трябва ясно и точно да се разпише, за да се знае какво ще се случва с пациентите.

Аз бих казал не само заради COVID-19, а заради това, че във всеки един момент може да има някаква подобна пандемия или друго медицинско, бих казал без да е силна думата, бедствие, за което ние трябва да сме готови. Просто от нашето поколение, предишното бяха като че ли така облагодетелствани, виждат медицински бедствия, виждат войни, но ето виждате, че ние правим планове, но друг решава точно какво да се случи. В тази връзка сега е по-важно да направим точните изводи, които да залегнат в изработването на противораковите планове във всяка една държава.

И според мен трябва да има някакво централизиране на ниво Европейска комисия, Европейски съвет, защото даването на някакви насоки е прекрасно, естествено, че всяка страна напасва спрямо индивидуалните си особености един противораков план, но трябва да има по-голям контрол. Бих казал – и императивен от страна на ръководството на ЕС, защото това е обяснимо, сега цяла Европа, целият свят навлизаме в една икономическа рецесия и средствата, които по принцип са били винаги недостатъчни ще бъдат още по-недостатъчни.

И трябва да е ясно защо един такъв план трябва да съществува и защо трябва да се дадат средства, за да не влезе в още по-големи трудности, защото освен парите има една по-голяма ценност, която може да се загуби, това е здравето и за съжаление понякога животът на хората.

Пълния текст на интервюто с проф. д-р Дудов ще можете да прочетете в „Алманах на иновациите в здравния сектор“ в началото на месец март.

Интервюто на Десислава Николова

X